Слави, още веднъж браво! Направо ми скри шапката как за нула време боядиса цялата кола без отвън. Както сме си говорили, сега е момента да се разходиш до Кар систем и да купиш два флакона консервант. Пълненето на кухините е елементарно и ще запази на практика за дълги дълги години ламарината. На твое място не бих боядисвал Трабанта външно, дори и леко матирал, изглежда супер автентично.

Съгласен съм с Момчил, колата няма нужда от пребоядисване. Иначе, скъпо е и/или често не оставаш доволен от резултата.
На твое място бих я пастирал отвън и сам ще се убедиш, че е излишно. Обаче, гривните и основите на стоповете задължително бих ги боядисал в цвета на колата. Всеки друг цвят на тези елементи, по мое мнение, загрозява.

Честно да ви кажа, още изпитвам смесени чувства за боядисването - дясната врата има удар в рамката на прозореца и според мен не подлежи на ремонт, ами ще ми трябва друга врата. Дори колонката е кривнала леко. Вариант също е и да се вземе врата и да се боядиса само рамката, а пък да се ползва дуропласта от старата и така ще мине само с частично боядисване. Все още се чудя как точно да стане... А и на някои места малко съм ос*ал пейзажа в опитите си да се боря с ръждата, например под задните странични стъкла - ръждата беше тръгнала малко от калниците нагоре - честа детска болест.
Колата смятам да я "поканя" с една паста, само времето да позволява, тъй като седи навън. Ако обаче резултата не ми хареса и реша някога да я "ръсна" освежително, няма да се откажете от мен чрез Държавен вестник, нали?
За гривните на фаровете и основите на стоповете съм напълно съгласен, че трябва да са в цвета на купето, но това трябва да го направи бояджия, тъй като дори и да ми забъркат боя, ще ги загрозя още повече. Поради тая причина гривните не съм ги пипал, а пък стоповете просто много ме дразнеха олюпени и ги пръснах черни, колкото да презимуват, после бояджията ще ги оправи

А добър вечер!
Да се похваля - вчера се видяхме с Орлича и той ми донесе мечтаните планки за коланите и преходника за шалтера за заден ход, току що дошли от Германия, за което съм му много благодарен. Днес нямах търпение да сложа планките и след като загубих половин следобед в обикаляне за две гайки 10мм със ситна резба, с които да монтирам "макарата" за планката, но така и никъде не можах да намеря, все пак не се отказах и реших да пробвам поне един "хвърчащ" монтаж. Ето така изглежда планката без "макарата", монтирана за купето:



Не обръщайте внимание, че съм намацал колана, някой ден ще го оправя. Измислили са го немците, вече коланите не стоят като подарени, тази леко стърчаща част горе на планките влиза в специален за целта отвор над този за болта и фиксира "макарата" да не се мърда.



А така би трябвало да изглежда като намеря гайки и стегна всичко:



Лека-полека, нещата си идват по местата, препипани, измити. Вече си имам и "жабка"



Кеф голям

Ето го и шалтера за заден ход



А тук вече е в комплект с преходника от Орлича



Остана да намеря тънка гайчица и щифт и ще се монтира и той да си е на мястото, пък като си намеря светлините (за заден ход и усилен габарит за мъгла), би трябвало да заработи.

Още веднъж благодаря на Орлича за частите и отделеното време!

"Жабката" как я докара до такъв чист вид, да изглежда като нова?

Взех от арсенала за почистване на жената един обезмаслител "Astonish", модела е "Grease off", лилаво шише, с пръскалка. Отидох пеша до една близка автомивка на самообслужване (с монети), първо си измих едно ъгълче, където "жабката" да "легне", защото от мръсните коли се сещаш каква гняс изпада, намокрих я обилно на програма "Пароструйка" (макар, че водата не можеше да се нарече гореща, но беше що-годе топла и с високо налягане), напръсках с въпросната субстанция, зачаках 1-2 минути (имах тази възможност, тъй като нямаше други чакащи след мен), после изплакнах обилно, докато спре да се "пени" и това беше.
Най-вероятно си е била запазена "жабката", просто от мръсотията да не е личало. Не знам как би стоял въпроса, ако е била захабена или с някакви по-сериозни петна.

Днес времето позволяваше и успях да пипна малко по Трабанта. Благодарение на Тошко от "Todorov Garage" се сдобих с два подсилени болта с чистак-бърсак нови стоперни гайки и днес монтирах коланите вече както трябва. Той не е регистриран във форума, но душата му милее за Трабанта и винаги е насреща, когато имам проблем, било то с кола или от друго естество. Именно той беше човека, който ми оказа подкрепа и ми даде гръб при взиматето на решение и закупуването на Трабанта. Когато му се обадих да му кажа, че съм се чул с дядото от Дългопол, че Трабанта е наличен и се чудя как да стане работата, Тошко каза кратко и точно: "В Събота, 5:30 трябва да сме тръгнали!", такива неща не се забравят.



След като монтирах коланите, реших да погледна и лостчето за мигачите, защото като включа десния мигач или мига няколко пъти неравноделно и после спира, или мига прекалено бързо, все едно имам изгоряла крушка. Свалих го и какво да видя - едно кабелче виси. Пробвам да включа десен мигач - няма никой. Закачам кабелчето на мястото, от където предположих, че се е извадило - работи перфектно. Най-вероятно е била хлабава връзката и като съм разглобил кората под волана и се е извадил кабела съвсем. Стегнах го здраво, като препипах и другите връзки, събрах го и "Спи градът".



Това е от днес.

Да ви се похваля за снощи - Момчил (m_g) мина да се видим за малко и ми подари съвсем оригинални гедерейски светлини (за заден ход и габарит за мъгла) с черен корпус отзад, барабар със стойки и крепежи, за което съм му много благодарен. Ще трябва да измисля как да му се реванширам за редкия подарък, като смятам да се възползвам от някое от "слабите" му места





Вече "задлъжнях" на няколко човека от форума и извън него, но от друга страна, като се замисли човек, така се прави кола и къща - с помощ от приятели и колеги. Надявам се да мога на всички да се реванширам по някакъв начин, когато дойде време.

Измина доста време, откакто не съм писал по темата, но това не значи, че по колата не се чопли, когато времето и възможностите позволяват. Благодарение на Тошко от "Todorov garage" Трабантa вече може да се похвали със сменени маншони на полуоските, нови задни спирачни цилиндърчета (намират се все още из дистрибуторите на авточасти), раздвижени спирачки отпред, ново масло на скоростната кутия, гресирани и препипани втулки на шенкелите, монтиран шалтер на фара за заден ход, почистен и продухан карбуратор, както и няколко глезотии, за които ще приложа и снимков материал.

Ще започна с електрическото казанче от Вартбург, което намерих от една обява и се монтира на късните 353, както и на 1.3 - отдавна се канех да разкарам първобитната ръчна помпичка.



На пръв поглед пасва идеално - отворите на планката съвпадат с тези на казанчето с ръчна помпа и ляга, все едно си е било там винаги. Радост голяма беше, дори разпратих снимката на няколко човека да се похваля, НО ми се видя подозрително близо до скоростния лост и съмненията ми се потвърдиха - когато се опитах да включа 2-ра и 4-та предавка, ушето на бастуна опираше в издатината на долната част на казанчето и радостта ми бързо помръкна. След чесане по врата и разглеждане, реших да преместя планката малко по-нагоре, тъй като видях, че има още отвори на фабричната, с цел да се измести и да не опира, но пак опираше. След още малко чудене и няколко телефонни разговора, пробвах със свинската си тяга от почти 120 кила да огъна малко планката, която държи двете казанчета, в посока бомбето и спря да опира.



След като казанчето "заспа", набавих необходимите материали за да стане като хората - нов маркуч, кабели, термосвиваем шлаух и кабелни обувки, които така или иначе щяха да трябват и за другите неща, за които след малко ще стане дума.




Сигурно много от вас знаят, но аз да кажа и за младежта - на ключа за чистачките има свободно краче, което подава маса "-", когато се натисне ключа навътре, а плюсовия кабел се свързва след бушон 7, за да стане както е от завода.

След казанчето се заех с прекарването на инсталация за усиления габарит за мъгла и фара за заден ход, подарени ми от Момчил. Тук е момента да спомена един наш приятел на име Владко, който след уговорка с Тошко, донесе оригинален ключ за светлини за мъгла от Германия.



Направо заспа, все едно цял живот си е стоял там



До багажника прекарах два плюсови проводника по 1.5 кв. по фабричния сноп, които ще захранят съответните фарчета - за задния ход се свързва от бушон 7 до шалтера, а от там тръгва назад, а ключа за мъглата се захранва от бушон 5 - така пише в ръководството за есплоатация.









Тук е момента някой, който е правил това, да ми подскаже как кабелите да излязат извън багажника до под бронята, за да не върша мурдарщини. Видях в основите на стоповете едни жлебове, ама не съм сигурен дали са за тази цел.

Както всеки стремящ се към "делукс" човечец, си бях наумил, че трябва да има и фарове за мълга, които с Божията помощ намерих чисто нови от една обява, завити в амбалажна хартия, както едно време.





"ОргиналдЪ" ГДР, като в книгата



Зарадван отидох пак за материяли - кабели, бушониера, шлаух, реле и крушки Н3



Вече монтирани



И накрая да се похваля с "черешката на тортата", отново подарък от Тошко - предни рекаро седалки от Peugeot 306 - широки, меки и много удобни. Тях ги монтира бачи Иван - дясната му ръка, с който бяхме заедно тримата, когато купувахме колата. С винкели, кроене, напасване и болтове, направи така, че седалките да са хванати здраво и сигурно. Махнахме им техните закопчалки с пиропатроните, за да останат само трабантовите.





Може би пуританите на тема оригинален вид ще кажат, че вече се нарушава автентичността, но аз съм си 120 кила, а трабантовите седалки не са от най-удобните, а и възнамерявам с този автомобил да се правят и по-дълги преходи.

Работата по Трабантчето продължава. Боядисах джантите със спрей, мисля, че станаха добре



Боядисах също гривните на фаровете и основите на стоповете, този път уцелих точния цвят





Изолация на по-голямата част на пода от самозалепваща се битумна лента с алуминиево фолио





Запалка, за да има ток и за да няма дупка на мястото на старата помпичка за чистачки





Дойде време и за пастиране, резултата надмина очакванията ми. Тук е момента да благодаря на Светли, който с една абразивна паста и машина за полиране лъсна Трабанта до блясък. Още не мога да се нарадвам, все едно друга кола стана. Предполагам, че ако го минем и с една по-фина паста, ефекта ще е още по-голям.















Наредих мокетите и кечетата, взех също и едни калъфки от Лидл, за да се станат седалките еднакви, доколкото е възможно. Задните подлакътници и кората тапицирах сам с черен плат. "Blaupunkt"-a ми е подарък от Светли, който пастира Трабанта. Произведен е 1988-а година, демек си е от неговата епоха, някъде четох, че се е монтирал в BMW E30 и в още нещо, ама не помня. Колонките са японски, пак от стария материал, намерих ги чисто нови от една обява, заспаха на поличката.







Останаха да се боядисат двете брони и май за сега по външния вид ще му е това.

Днес се навършва една година, откакто се сдобих с Трабанта. По този случай пускам няколко снимки.

Изправена, боядисана и монтирана задна броня с освежени рогчета и монтирани усилен габарит и светлина за заден ход.



След смяна на няколко касетофончета, реших да сложа нещо съвременно и се спрях на това:



Първата му изява пред публиката на ретро парад Спасовден 08.06.2019





Разходка до Кремиковски манастир





Чопленето по Трабанта продължава, когато и както може!

Браво, Слави, супер слънчев! Нямам търпение да го видя на живо, върна ме в детството с тези подробни снимки на разглобено траби

Здравейте на всички!

Не съм писал скоро в темата, тъй като имам проблеми с качването на снимки, иначе по количката има развитие.

Както сами по-горе виждате, snimka.bg нещо се е сринала и ми е завъртяла снимките както й скимне. Опитах преди време да ги оправя - не става - стоят пак така. Целия ми труд отиде на кино - темата изобщо не е удобна за преглеждане. Много ме е яд. Вече не ме допуска и да влизам там, а докато влизах, не ми даваше да качвам нови снимки, а само да трия.

Опитах в прикачи.ком - има една камара кодове за споделяне и с нито един не става. Регистрирах се във Flickr (гледам, че Младен от там качва), уж всичко точно, после при разписване някакъв проблем с профила дава и ме пуска по пързалката.

Ivanski ми беше подсказал в Google снимки да опитам - там ми генерира линк на изображение, но тук с функцията img пак нещо не се получава - при бутон преглед пише само "изображение" а същото не се вижда, както преди от snimka.bg се виждаше.

Аз ли нещо не правя като хората, не знам. Чак пък такъв индианец да съм...

Слава Богу се справих с качването на снимки. Ще се опитам в хронологичен ред да ви ги споделя и да кажа по няколко думи:

Успяхме с Тошко да отидем (и да се върнем) до Павел Баня на 09.11.2019 г. Мога да кажа, че това беше "бойното кръщене" на Трабанта.








Горд член



Радостта от събитието отмина и после, когато времето и възможностите позволяваха, продължих с чопленето. Заех се с горивните пътища. Кранчето, както можете да се досетите, имаше този вид:



Резервоара вече е почистен и боядисан



Монтирано кранче (почистено и със сменен корк)



Електромагнитен бензинов газаджийски клапан, нормално затворен, когато получи "+" след контакт, отваря. Има си и авариен режим - ако изгори бобинката му, с гаечно ключе се отваря за постоянно. Допълнителна защита и голяма сгода. Плюса е хванат от едната бобина.



Зад капака на багажника имаше едни недовършени ръжди от предната есен, които мисля, че оправих, макар и аматьорски.









Продължавам с интериора. С Божията помощ намерих още едно DDR копче от ИФА и така станаха 3, както и още една контролна лампа, макар и червена.



Вътрешно огледало от Вартбург (тук още не бях сложил втората контролна лампа), както и малко кокетно ретро часовниче, с черен циферблат и бели цифри - в тон с километража, подарък от Тошко.







Общо взето взе да се получава една прилична, надеждна и приятна за каране ретро количка с леки съвременни елементи, създаващи удобство за по-дълги преходи и дори ежедневно каране. Сложих модулче за дневни светлини. Не пипаш кранче за бензин, не пипаш ключ за фарове (освен вечер, тъй като модула съм го вързал на проценти от дългите светлини само за през деня). Алтернатора занесохме на ремонт и вече зарежда нормално, тъй като преди имаше лек недостиг и премигваха светлините на празен ход и в определени обороти. Соц. говорителчетата в черните кутийки на "жабката" се разпърдяха бързо и бяха заменени от Pioneer със същият размер. Не е кой знае какво, но и няма нищо общо с преди.

Отвън мога вече да се похваля с дълго мечтаните неща, а именно: емблема "де лукс", метална табелка DDR (котешките очета са от Момчил ), калобрани с надпис "TRABANT" и гумени буферчета (отзад унгарски), а отпред - оригинални.








Имах проблем с десния мигач - мигаше неравномерно, когато и както си поискаше. Преди си мислех, че е от лостчето, защото имаше една хлабава връзка, но не. Проблема реших с това чисто ново НРБ реле. Вярно, мига малко по-учестено, но пък равномерно и доста по-тихо.



След тези нещица, как човек да не хване пътя? Реших да направя една кратка обиколка на любимия ми Северозапад.













Ами, май към този момент е това. Слава Богу съм минал вече над 6000 км. съвсем безгрижно и си пожелавам да са още много пъти по толкова.

Такива репортажи да виждаме от всички. Аз след около месец, с Божията помощ. започвам реставрацията. Ще отворя тема и ще покажа всичко.

@peter1 - Ще следя темата с интерес

А сега да ви се похваля с развитието по Трабанта. Хванах се един следобед и на ръка отново го пастирах









Беше започнал пак да матира, но сега отново излезе неговия си цвят.

Преди около месец си поиграх малко с кабелите - прекарах аудио кабел 2 х 0,75 кв. за задни говорители



Прекарах също и 2 кв. кабел "+" (захранен от 20 А реле Hella) и "-" през фабричните места



за отдавна мечтаното задно стъкло с подгрев, което с Божията помощ намерихме и Владко грижливо донесе от Германия, старателно увито с чаршаф и вързано с колан - чисто ново, никога не е монтирано на кола, с лепенката от завода





Тук вече си е на мястото благодарение на общите усилия на Тошко, бачи Иван и Владко.



Отдолу се виждат два 16.5 сантиметрови високоговорители от Citroen за фабрично вграждане (подарък от Тошко) на които мисля да добавя пищялки с магнит и филтри и мисля по озвучаването да е това.

Щастието трудно може да се опише с думи!