Здравейте, почитатели на двутактовите машини! По-старите от вас ме познават, с по-новите може да се опознаем по сбирките.
Ето ме отново след дълго отсъствие с новата придобивка, която търсех много време, а именно:

Трабант 601 S, 88-ми набор, небесно син, 12 волта, H4, електронно запалване, задни пружини, новия волан и седалки с подглавници (които не са налични, някой в ако има в повече, да свирка). Трудно беше да се намери Трабант със здраво купе и редовни документи, но с малко повече търпение, мечтата ми се сбъдна. По колата си има доста работа, с което съм наясно, но тръпката още ме държи, както казва Младен Трабанта - "Умиране има, отказване няма!".



Тази снимка е от обявата в mobile.bg

Колата взех от един дядо от гр. Дългопол, обл. Варна, първи собственик, на 40 000 км, но за съжаление се оказа, че вала хърка и е избоксувал съединителя, за второто бях предупреден още по телефона. Мислех си "Колко пък да е избоксувал?!?" и въпреки това ме обзе ентусиазъм и с двама авери на моя акъл тръгнахме с другата ми кола (Рено Меган) и един багажник инструменти, въже и кабели с надеждата да си го докараме на ход до София. След прехвърлянето при дежурен нотариус във Варна (беше на 01.09 Събота), се заехме с подготовката за път. Най-спешни ни се видяха кабелите, свещите и маркучите за гориво, които носехме с нас.







Взехме си довиждане с дядото и поехме към София през Айтоския проход.



Съединителя се оказа наистина добре пробоксувал и след доста мъчителното преминаване на прохода, на места по баирите почти спираше, спряхме и седнахме на "съвещание" на една бензиностанция в Айтос, за да вземем решение как да продължим нататък. В крайна сметка решихме да го оставим на един охраняем ТИР паркинг и да си го вземем с платформа после, защото иначе ако го бяхме оставили на някоя улица или пред блок, или нямаше да го намерим, или щеше да е вандалствано по него.

След почти седмица нетърпение, запалихме на единия авер Еспейс-а, взехме платформа под наем и Трабанта пое към къщи.





Най-сетне вкъщи



Последва автомивка



Отдолу е здраво, това е добре



Като махна всички кечета и мокета ще последва продължение...

Слави, познавам те от много години и знам как винаги си мечтал за нов - трети Трабант. Радвам се много, че успя да сбъднеш тази си стара мечта.
Помня вече бившия ти Трабант. Този изглежда наистина отлично запазен. Сигурен съм, че ще стане наистина отличен и дълги години ще те радва.
Цветът е много хубав. Най-важното е, че купето е много запазено. Всичко друго се прави по-лесно.
Темата ще бъде много интересна, ще чета с интерес. А след малко направо идвам да го видя.

Ехее, не е за вярване.
Казвай, ако трябва някаква помощ, насреща съм с каквото ми е по силите.

Честито, колата е наистина запазена, преди време, като търсех части се чух с роднина на дядото...
п.с. Моите пожелания се сбъдват!

Тези дни чоплих малко по колата. Като за начало се снабдих с нещата от първа необходимост за неравната борба срещу ръждата:



Знам, че малко отзад напред започвам, но реших да се заема с таблото, тъй като беше тръгнало да ръждясва, кожата беше избеляла и мръсна и много ми се набиваще в очите, колкото пъти влезна, все там гледам, имаше и едно старо радио с говорител от радиоточка, което махнах и не се стърпях да сваля таблото. Волана също беше мръсен и го почистих.





Осите са си живели кротко и безметежно









Ето я и кожата боядисана, боята за обувки прави чудеса! Останаха едни две грозни дупчици, които не знаех с какво да запълня. На мястото им имаше две болтчета с гайки, които държаха един ключ, който замества липсващото реле за къси и дълги светлини, който си виси кротко долу и се вижда на снимките. В този ред на мисли, ако някой е слагал реле от "западна" кола, нека сподели от каква става. Както и ако някой го "бие" една излишна капачка за касетофон, също да сподели срещу какво би се разделил с нея... Също така още първия ден се счупи пластмасовия крепеж на ключа за фаровете, едно време имаше метални от Вартбург, дето с тях проблема се решава, за сега съм го залепил с Loctite, ще видим колко ще изкара.



Нови стъкла на стоповете, предните мигачи и две странични огледала, тъй като неговото беше изгнило счупено и не можеше да се нагласи.





Нови силиконови пера за чистачките. Там също има някакъв "прЕправ", както казват в любимия ми Северозапад, но за него ще се погрижа в по-късен етап.



Сега на зор е да минем през столичния КАТ и Трабанта да получи "софийско жителство".
Както се вижда на някои от снимките, "дюшемето" е тръгнало на обичайните места, но ще направя всичко по силите си да го спася, както и около акумулатора, спирачната помпа (която тече като лейка) и малко до резервоара. Живот и здраве ще се свалят и калниците, за да видим какво е положението и там. Праговете са здрави, в багажника има на места ръждички, които са спасяеми. Вала хърка в начален стадий, доколкото е запознат слуха ми, но по-важното сега е да му се събере някакъв съединител, че няма грам и не става за каране, подозирам, че притискателя е "изпрегнал", защото на педала не усещам почти съпротивление. Да не говорим, че и скоростната кутия е цялата в масло и не е невъзможно да омаслява съединителя. Като го разглобим, аутопсията ще покаже. Със спирачната помпа също не знам какво да правя - гумичките, които се предлагат са набор на колата, тече и вътре при педалите... Не става ли от някаква друга кола направо да се сложи нещо чисто ново от Евро 07 и да не се занимавам с глупости, или?
Също така двигателя почти няма празен ход, вероятно е онзи прочут "О" - пръстен на винта за празен ход на карбуратора, ще стигнем и до него.

@Сисо, по въпроса за ръждите, ти си човека, ако нещо не ти харесва от материалите най-отгоре, или нещо не правя както трябва, казвай навреме

@Марио, прав си, пожеланията ти се сбъднаха от преди 8 години. Значи дядото е имал части за продаване, или?

Привет и от мен, Слави. Помня още първата среща на форума в Студентски град преди около 15 години
С Момчил си говорихме преди време за твоето завръщане в двутактовите редици и ти бях харесал един жълт от 86 г.
Този изглежда също много запазен за 30-годишна кола. На твое място, първото ще е да махна малките ръжди по пода, да го консервирам много добре навсякъде и после пастиране отвън.
Съветвам те да не чакаш много с вала, а ако можеш още сега да го дадеш за рециклиране, след определено износване вече няма да е възможно възстановяването му.

Живо-здраво! Не съм писал скоро по темата, ето малко развитие:
Бяхме стигнали до смяната на регистрационните табели, слава Богу след кратко лутане из столичния КАТ, Трабчо получи приличен номер, за който не се бях и надявал:



Малко след това дойде ред и на съединителя, който пристигна от Монтана и благодарение на момчетата от "Todorov Garage" (гореспоменатите авери, без които тази кола нямаше да бъде закупена и докарана до София) беше благополучно сменен, а аз, за да има някаква файда и от мен и престоя ми там, извадих ръцете си от едно място, където през повечето време стоят, и помогнах с каквото мога, прилагайки чирашките си умения върху телената четка.
Само като се замисля, че се канех с "изтръпналото" си ръждиво гедорце, придобито за двуцифрена сума от шир потреба магазин и няколкото ми не по-малко ръждясали и разкекерчени ключета да го сменям с баща ми на двора сред полеви условия... Колко ли псувни и клетви щяха да чуят комшиите. Е нямаше как да стане, задължен съм им. Друго си е подемник, спрейове, компресор, гайковерт и куп "нАгоди", присъщи за един уважаващ себе си сервиз. А и опита си е опит.









Оказа се счупен притискател. За "почивка" ми смениха и спирачната помпа с нетечаща такава (за сега). Няколко дни след ремонта и след няколко кръгчета за кеф (най-накрая дойде "мощността"), се заех с коша на мотора. Първо го измих, после свалих, каквото можах, за да видя какво точно ме очаква:







Ръждите бяха обработени с винтоверта с телената четка, както и с Вюрт, и накрая две ръце 3 в 1





За "капак" му ударих една ръка RAL 5024, мислех си, че това му е оригиналния цвят, но май са ме излъгали очите, но е късно, вече го наклепах, някой ден и външно ще го "ръснем" така.



Междувременно наближи време за ГТП и трябваше да събера коша малко набързо, в следствие на това не можах да оправя крепежите на акумулатора и резервоара не стана според очакванията ми. Но ще коригирам всичко, като имам повече време.



Слава Богу минахме успешно ГТП и отидох да се похваля на приятелите от "Todorov Garage", от където си тръгнах с много рядък и хубав подарък, още една крачка към делукс



Кеф голям, междувременно се снабдих с капачка за касетофон, подглавници, колани и закопчалки от Вартбург De Luxe, реле за къси и дълги светлини, както и оригинален включвател за светлина за заден ход.




Кеф, обаче вече е есен и времето все повече ме притиска и слизайки на земята, отново се наложи да извадя ръцете си от гореспоменатото място и се заех вътре с пода.



Добре познатата телена четка на винтоверта до метал



Вюрт



И 3 в 1 за десерт, ама нещо все по-рано взе да се стъмва, а сменят ли след някоя седмица и часовника, свършено е с мен..



За сега е това, дано да успея да се преборя с ръждичките преди да е дошъл Белчо

Как монтира коланите долу на колонката? На Вартбурга има фабрично две места за закачване - едно за ролката и второ за края на колана по-надолу. При делукса на Трабант коланите са същите, но имат една специална планка, която изнася ролката малко по-назад.

Изобщо не съм и подозирал за съществуването на тези планки и честно казано се измъчих. Тази снимка ми обясни всичко с един поглед, а колко търсих подобна да видя как точно става и така и не можах да намеря.
Добре, че човека, който ми изпрати коланите, ми беше изпратил и всичките крепежи (болтове, федерки, шайби - метални и пластмасови, и едни конусовидни дистанционни втулки). След много главоблъскане и "проба - грешка" го направих по следния начин - промуших един по-дълъг болт с федерка през макарата, подложих една от дистанционните втулки под нея и долното "ухо" на колана, като го насочих леко по диагонал в посока към предната част на автомобила, толкова, колкото да не се допира до движещия се колан, излизащ от макарата. Стоеше грозновато, но работеше без проблеми. Съжалявам, че преди да ги сваля, не ги снимах как бяха, сега съм ги вързал с по една свинска опашка горе и така си висят, за да не ми пречат да работя по пода.
Много ми се иска да го направя и аз така, но предполагам, че сдобиването с тези планки не е толкова лесно, или?

А по принцип продавали ли са се Трабанти с автоматични колани?

Скоро ще правя поръчка от Германия и ако искаш, мога да ти ги взема: https://www.sausewind-shop.com/halter-links-f-rollgurt-trabant-p601-1-1.html Ще струват около 16 лв двете.
Другият вариант е да сваля през зимата тези планки от Росинанта и да ги дам на Ивански да ги изкопира. Обаче мисля, че няма да е толкова лесно, защото формата им не е проста, а металът наистина е много здрав.



Да, 601 S De Luxe e с такива фабрично. При 601 S също, но ако си ги заявиш при поръчката. Унгарските S са с такива.
Ето как изглежда поръчка на "екстри":

Орлич, много благодаря за предложението и мисля да се възползвам от него. Ако не те затруднявам, поръчай ми ги, пък като дойдат ако нещо не можем да се уцелим на живо, можеш да ми ги пратиш и по Еконт с наложен платеж, аз ще ти кажа в кой офис, двете имена и телефон. В тоя ред на мисли, ти имаш светлина за заден ход, да те питам дали включвателя се завинтва директно на предавателната кутия? Питам, защото видях една анджаклама, дето се продава отделно в ldm-tuning.de, която прилича на преходник, който май първи се завива на кутията и после на него ключа, трябва ли обезателно да го има? Щях да пусна и линк, ама пиша от телефона и нещо не ми го отваря като хората...
Иначе е много интересна тази поръчка за Трабант, ценен артефакт за поколенията, интересно е, че люка е струвал почти колкото устройството Хикомат.

Точно така, фабрично е заложено да бъде с този преходник: https://www.reich-tuning.de/ersatzteile/ifa/trabant/601/Elektrik/Adapter-fuer-Rueckfahrschalter-am-Getriebe-neue-Ausfuehrung-Trabant-601-original.html

Самият шалтер е стандартен такъв от Вартбург/Баркас:


За да се избутва палчето на шалтера е необходим и тънък щифт, дълъг около 4-5 см. Аз ползвах счупен свредел за бормашина. Всичко изглежда така:




Тъй като не всички по-стари скоростни кутии имат този отвор, гедерейския импровизационнен фолклор познава поне три други алтернативи за включвател. Най-разпространият е комплект за монтиране около лоста за предавките:

Орлич, както винаги си по немски точен и пак ми отвори очите за неща, с които не съм се сблъсквал до сега. Ако не е много нахално, можеш ли да ми вземеш и преходника, като правиш поръчката? Също така видях, че има и готов щифт, който обаче не видях в магазина, от който ти пазаруваш:
https://www.ldm-tuning.de/artikel-6823.htm
Незнайно защо, моят шалтер я няма тази тънка гайчица, дано от някоя железария да мога да намеря подобна, иначе е чисто нов с кутийка, трябва да го снимам да го покажа тук.
Наистина, какво ли не са правили хората, които са искали да се оборудват със светлина за заден ход, спомням си някъде из старите теми, че Васко (theultimate) беше си направил с един бутон пак от скоростния лост.

Малко развитие по темата:
След 3 в 1-то последва синя боя







След пода настана "разруха" Под стоповете беше тор, гледката под калниците също не беше от най-приятните, с изключение на една малка дупчица, другото беше поправимо.

















За "почивка" го вдигнах на трупчета да мина калниците с 3 в 1 и отдолу:



Свалянето на лепило се оказа доста неприятно занимание. Тук е момента да спомена комшията Цецо, който ме съжали, че се мъча с един комплект длета да свалям лепилото, което за 30 години беше станало на "камик". Човека дойде с един флекс и ламелен диск, с който за броени минути оголи лявата страна до метал. Много навреме дойде, защото бях вече отчаян. Стъмва се вече доста рано и веднага хукнах след него с 3 в 1-то да запечатам метала.







След като беше обработена и дясната страна, навреме се намеси и Ivanski, който на връщане от Ботевград мина да види "какви ги върша" и докато аз се суетях около него, той със завидна бързина и масторство, въоръжен с пистолет за салами, пълен с полиуретаново лепило Wurth K+D, нитачка и чисто нови неръждаеми крепежи, "нареди" калниците за нула време и напасна фугите. Впечатлен съм от жълтото Трабантче, личи си че много труд и средства са отделени за него. Дано и моя да заприлича някога на нещо...

След като изчаках да изсъхне лепилото, монтирах алуминиевите и гумените лаистни също с нови неръждаеми винтове, фаровете (чиито каски боядисах) и стоповете (които бяха много олюпени и ги пръснах в черно, като гледам доста Трабанти са така, пък някой ден ако се стигне до цялостно боядисване, ще бъдат боядисани като хората и с каквото трябва. Същото се отнася и за гривните на фаровете, които за момента остават така, ръждивата ще "намига" закачливо ) Забравих да кажа, че обработих и праговете и рамките за уплътненията на вратите, последва 3 в 1 и синя боя, като на пода.





За финал монтирах новите уплътнения на вратите с алуминиевите лаистни, също с нови винтове, защото времето за развали, започна да прехвърча снежец и вътре влиза водица...



За момента е това. Още веднъж благодаря на Ivanski, който налепи перфектно калниците и на комшията Цецо, без който нямаше навреме да подготвя колата за идването на Ivanski. Ако не ми бяха помогнали, Трабанта още щеше да стои "разгрАден", а това нямаше да му се отрази добре, тъй като времето се развали, а и поради ранното стъмване след работа не може да се свърши нищо.