Интересно е как се запалихте и как решихте че искате да карате точно Трабант или Вартбург и как решихте че искате точно седан/комби, 601, 353 или 1.3?
Какво ви привлече в тези втомобили, по наследство ли дойдоха при вас, или впоследствие ги купихте, или пък по неволя на съдбата сте попаднали на такъв автомобил и затова го карате?
Както знаем нашите автомобили не са много уважавани нито от шофьорите на останалите соц возила нито сред шофьорите на западни коли.

Общо взето случайно. 3-4 години се забавлявах без книжка на село с кабриото - такова има, такова карам. След това като станах на 17 жълтия трабант ми изпадна изгодно - за 100лв, при положение че имах немалко части в мазето. Тогава изобщо не мислех че трабант става за каране, не бях и виждал читав - само кочини я без таван, я с изкорубен салон. Взех го уж временно, пък от толкова ремонти от човъркане взех че се зарибих.

Освен че бях почти единствения в даскало с лична кола, хареса ми уникалността. Няма нищо уникално да караш голф или корса, но с трабанта не е така. Като се започне от вида на колата, звука на двигателя и цялостното усещане от возене/каране. Навсякъде те разпитват, кефят се, базикат се, изобщо усеща се че караш нещо по-различно от масов автомобил.

Не съжалявам за избора си на първа кола. Сега нямам желание да карам трабант за основна кола, но винаги ми е кеф да го карам за хоби когато имам свободно време.

При мен е по-различно
Аз съм 3-то поколение Вартбургджия Дядо ми лека му пръст имаше 311 - който отдавна е претопен, баща ми караше 353 - 87г. но вече е бракуван и се ползва да се свалят разни работи от него. И така стигаме до момента в който и Аз си купих Вартбург 353 - 83г. - това е първата ми кола и го карам постоянно. Не е от най икономичните коли за градско, но пък ми доставя голям кеф особено като тръгна някъде на дълъг път с него.
Кофти е друго, че когато си със стар автомобил супер много те подценяват на пътя - не веднъж ми се е случвало примерно да си карам 120-130 и отреща тъпаците да изпреварват и да набивам спирачки, че и нагли и ми светят Аз да се разкарам от пътя, но това е друга тема.
Каквото и да е този Вартбург ще се кара докато тотално спре да върви. Карал съм и други автомобили ама на този тръпката и кефа е по-голям

Моя миксер го получих по наследство .
Купен е втора ръка през далечната 97-ма ( поне за мен е далечна ) и е каран общо взето максимум една година.
Бащата си взима трабант за ежедневка, понеже двата Москвича които имаше му скъсиха живота с няколко години.
След трабанта си взе кадет комби, защото можеше да носи повече стока .

А аз как се зарибих нямам представа.
Просто си бях дал за цел да направя тази кола да върви и толкова.
Мен по принцип са ми интересни машините и трабанта е бил насреща та да работя по него.
Само за трабанта мислех пък и нещата не са се променили много вмомента . Събирах пари за части, инструменти и т.н.
Годините минаваха и все повече се зарибявах по тази машина. Намерих форума, взех книжка и почнах да го карам.
Той трабанта е кола с физиономия и характер, някак си е жив.
Още малко ще проговори, особено с този двутактов двигател, който допълва чара му .

А като си с трабанта на пътя почти винаги се случва нещо, което с ''нормална'' кола не може да се случи.
Или забавни случки или някоя голяма простотия.
На бензиностанция почти винаги ме заговаря нещо бензинджията .
Хората искрено ти се кефят или пък подиграват.
На пътя все ще се намери някой да те засече и да ти се прави на интересен.

Ама то трябва да го преживееш това усещане да караш миксер или варел.

Моя Трабант никога не беше плануван , просто по едно време като минавах за даскало през една алея го гледах как мъчно си гние там. Започнах да го оглеждам по 1 ,2 минути ,мечтаех си ако имах такъв, какво щях да го направя и си представях как щеше да изглежда в готов вид! Аз знаех ,че това едно време беше на майка ми колата ,която тя купи чисто нова и я продаде 5 години по късно. От тогава тя се караше като ежедневка и в последните 2 години беше зарязана зад блока и аз прост реших да попитам на шега ,колко пари и искат ,защото просто си гниеше.
Жената каза ,че я дава за 300 лева и на другият ден аз просто и сервирах парите , казах си че в тази кола има живот и трябва да я притежавам ,после се запознах с Чавдар ,той ми показа форума .Така може да се каже ,че при мене просто за 2 минути реших, че ще я имам и си взех старата семейна кола !
Интересното е, че в началото толкова се вманиачих и си я представих готова така както е сега, но тогава не знаех и си казах,колата ще е такава и се придържам по този план и до днес.
Много благородна и супер уникална кола перфектна за хоби !

Здравейте аз лично първата ми кола бе Трабант комби пройзведен 1981 год. преправен на 12 волта, но беше много нагнил. Идеята бе да се уча на него докато го скапя и след това да мина на западно. В общи линии така стана карах го близо 4 - 5 години след това го закарахме на село и се сдобих с Опел Кадет но носталгията и мерака по Трабанта не се изпари. Именно на този Трабант се научих на разни ремонти и поддръжка каквото можех си правих сам и беше добре поддържан от моя страна но много нагни. Беше комби бащата така настоя за да си вършим работа с него да съчетаваме това онова. Успоредно с Опела се оглеждах за изоставени и евтини Трабанти така се сдобих с друг бракуван пак за из село но пак не ме устрои почнах да мисля за редовен в движение Трабант защото старият ми Трабант го пое дядо ми докато блокира и свърши курса и беше сложен за възстановяване но не невъзможно. И ми изпаднаха тук там добри Трабантчета и купих това комби което ми е на аватара от последните 06.90год. Беше в лош външен вид, но със супер здраво купе което е все още така и добър мотор то ми стана основното Траби а другите са ми хоби и си ги редувам горе долу една сбъдната мечта за мен Успоредно с трабито смених Опелчето с един бай Пежак 309 - ка заради това, че е с четири врати и газ и така си ги карам и двете основно без компромис. Чупя - карам - правя

Ами едно време 81 г малко преди да се родя дядо ми решил да купи кола.излязъл му номер за москвич 412 дефорсиран. Колата била много ефектна и лачена и разбира се дефектирала на първия ден /запалването/ . В условията на гаранцията пишело че ако не успеят да я ремонтират в срок можеш да я върнеш-нещо нечувано щот си чакал 10г за нея. Тогаз решили че подобно чудо дето излиза строшено от завода не щат.върнали я и купили Трабант.след 19 и аз взех книжка и го присвоих. И понеже бях алпинистче Траби с 4 души и багажите им за седмица на 2000м,-няма такъв шерп

От както се помня го имаме този трабант. Помня още като 4-5 годишен как цялото семейство с "малкия" ни багаж, и как катерехме байрите с целия този товар. И как рано сутрин в големите студове, само нашата и още няколко коли палеха. Помня и как ни писаха акт за превишена скорост. Общо взето детството ми е минало в тоя трабант, и продължава да тече....

Това е Любов от пръв поглед;)
На село Божичен ходихме с дядо да загърляме дините на бостана и докато се помайвахме гледам се задава едно синьо трабантче на един дедо с две госпожи от баира отдолу, така грациозно и с такова чувство, което не може да се опише.
После назорих дядо и нашите да купим едно трабантче, та от дума на дума стигнахме до Германия, откъдето Ханс(лека му пръст) го докара на собствен ход 1996г. В началото беше с ремарке, после открих покривният багажник и се разделих с ремаркето.
Това е Любов за цял живот.
Сега пърпоранчо е в Италия и е време да посетя тази страна, за да си го взема. Не може да се опише с думи.
Има време за всичко;)
А ако не стане с Италия ще си купя от България и ще го възстановя отново, както Орлича;) Всяко нещо с времето си.

Когато бях малко момче, дядо ми имаше Трабант 600 комби, и ходеше с него по планините, беше гъбар и змияр. Тази машина веднъж не спря и не се развали. За първи път в живота си видях какво е 110 км/ч в тази кола. Боядисваше го с прахосмукачка и го скъсваше от каране. По нататък във времето майка ми си купи Трабант от последните, и когато слушах ми го даваше. Вече бях завършил и работех в Пловдив, съответно го разтягах по магистралата до София и обратно винаги когато имах възможност да му сипя нещо. Каран е даже със самолетно гориво в съотношение 10 литра бензин - 10 литра керосин - 300 грама масло МК8 (трансформаторно). Еми тоя Трабант се разпадна на 167 хиляди километра без ремонт,със здрав двигател - просто се сгъна по средата. Оправихме го, и малко след това го удариха странично. Остана само славата му на машина - герой, и сантиментални чувства при мирис на двутактов пушек. В днешно време ми притрябва комби да си возя каяка на покрива, и след неуспешен опит с една лада, попаднах на Вартбург Комби и не се колебах и за миг да го заимам. Може би съм вече с друг акъл но му наливам подбрани горива и масла, и колкото повече му обръщам внимание толкова повече ми се лигави. Мечтая да отида с него на сбирка в Айзенах, и ако не ми мине котка път това лято може да се пробвам. Може би тук е мястото да кажа че се кефя на този форум и на една такава форма на отзивчивост по отношение на мнения, части и съдействие която другаде не съм срещал. Дано така е и за в бъдеще.Поздрави

Защото преди 30г някои колега на баща ми го излъгал,че вартбурзите са много икономични и той клъвнал като шаран ,после разбрал колко е икономичен,но било късно,той купува всичко веднъж и за последно и вече няма разделяне с него.И аз искам не искам трябваше да го подкарам още от 13 годишен.Карах го от време на време ,но почнах работа събрах си пари и си купих едно голфче 3 ,което в началото ми се струваше като Бентли след Вартбурга,но чесно казано тръпката и удоволствието от карането на вартбурга при ГОлфа го няма.Някакси неможе да ме развълнува,вътре всичко е спокойно,двигателя почти не се чува и ми се приспива.А във Вартбурга усещам всеки зчук от двигателя ясно и се чувствам по-близо до пътя ,от колкото до хола Когато сляза от Вартбурга,настроението ми е приповдигнато,чувствам се жив ,а когато сляза от Голфа съм полузаспал и ми се скучно.Определено имат характер тези коли и за времето са си били злато!

Така е колега smokee! Аз също се чувствам така с трабито си както казваш карам си Пежака и ми е едно такова еднооброзно а като си карам трабито за мен е тръпка хем си върша работата хем се забавлявам много мой съграждани ми се чудят за кво ми е този Трабант а не се оттървавам от него, но просто те не го разбират какво е изживяването, тръпката малко да промениш, да разнообразиш от карането на западно към Траби и въобще соц. автомобили на които се възхищавам особенно запазени и оригинални независимо каква марка са те!

Като бях малък имахме опел кадет. По-глемите от вас знаят какво беше да се има такава кола през 92ра година.Колата ме кефеше много .Мислех , че няма по-мощна , по-яка направо си мислех ,че като взема книжка ще си взема такава и ще ми е вечна. След някакво време започнах да бачкам на автомивка и един колега имаше трабс (супер смачкан от всякаде но с идеален двигател ) и пича казваше ,че това е най-добрата кола .Аз спорих с него много ,после той ми даде да покарам и ме пита какво мисля .Бил съм на 16 или 17 години и ви казвам :друга кола няма , не ми трябва основна , не ми трябва нищо - трабса е колата .

При мен нещата тръгнаха случайно, запалих се преди много години, Вартбурга ни беше семейна кола и аз си го харесвах и като малък, понеже винаги беше в ОТЛИЧЕН външен вид и техническо състояние, правеше на криви редица соц коли из пътищата на родината, но имаше кратък период на апатия, когато се чудих няма ли най-сетне баща ми да си вземе западна кола? Това обаче не беше за дълго, тъй като с времето разбирах и откривах качества в тази машина които някак си нямаше как да разбера по-рано.
Започвах да му се кефя все-повече и повече, колко е пъргав, как меко вози в сравнение с разни опели и голфове, какъв як звук вади мотора когато се настъпи здраво, какво голямо преимущество е конструкцията на цяло шаси и т.н.
Разбира се има много хора които по една или друга причина са се кефели на някаква кола, като впоследствие желанието им умира, сменят колата с друга и т.н.
Е, при мен не стана така, днес повече от 10г по-късно, аз продължавам да съм запален, знам защо притежавам тази кола и искам да продължавам да я пазя и карам и притежавам, независимо какви други автомобили сменям и карам в ежедневието.
На първо място тази кола има огромна сантиментална стойност за мен и за семейството ми, първата кола на баща ми, първата моя кола, колата на която съм се учил да карам, колата която ме е научила на техническа грамотност и шофьорски умения, колата с която направих първата си катастрофа(за съжаление тежка) и въпреки това тази кола се ДВИЖИ и до днес и е в завидно добро състояние в сравнение с много автомобили от марката.
Тази кола носи духа на една вече несъществуваща държава, на един несъществуващ строй, на една отминала епоха в автомобилостроенето, а двутактовия двигател който вече не се използва от никой автопроизводител допълва цялата тази картинка, освен това тези причини ще правят тези автомобили все по-интересни за бъдеще за авто колекционери и любители.
Затова аз си го харесвам и това е колата която искам да притежавам за хоби!

Вече писах за Трабанта сега е време да пиша и за Вартбурга..
Значи аз съм първо поколение по DDR машините и никой от фамилията не е имал или мислил за такава кола!
Моето лично мнение за Вартбурзите беше доста отрицателно в началото, но колегите ''speedster'' и колегата ''muzikanta'' или по точно колите им ме вдъхновиха! Както гръм от ясно небе реших ,че трябва да намеря и да купя за да имам и такава машина! Просто ей така ми дойде ,нито съм мислил, нито съм питал за менения, нито нищо казах ,че искам и веднага този който го бях намеркал ми дойде куража и намерих собственика. Много свестен дядка дърт двутактов фен!
Колата е огромна и широка, става за семейна,става за хоби за горе долу всичко! Широка вози меко, и има автентичен вид и разбира се е МАСЛОЯД !