и добре де приятелката ти какво прави с бившия си в 3 часа през ноща????

отишли да хапнат... те заминали още в 12 ама айде... следващия път прочети по-добре Като не ми е толкова Мързел ше пиша и продължение

да де ама в 3 часа е била още с него аз за това така писах.Иначе е прочетах дума по дума поемата.Готов си за писател

Съдба...
М.Петров

Защо когато човек е пил му идват голяма част от идеите.. Добри или лощи те идват..Прибирайки се от поредната вечер полята с много алкохол танци и забава аз си мислих.. Какво е съдбата... Возейки се в един Тролей аз разсъждавах върху толкова неща които могат да подлудят един средностатистически младеж, неща които всеки някога си е мислил, дали са последователност, нещо очертано от нас или просто някакъв път даден ни още при самото ни раждане да следваме.. Някои хора го наричат съдба, други късмет, трети в зависимост от нещата които им се случват или " нещастие" или "щастие" Аз пък просто му казвам "линия на живота"

Беше поредната скучна Пловдивска вечер. Сбирката на клуба беше минала спокойно в поредните разкази за това как и къде еди си кой беше си късал гумите.. На пръв поглед нищо не подсказваше че тази вечер ще е по-различна, но Мартин някак си усещаше това още със самото си ставане. Годините бяха минали, времето когато Мартин преживя травмите нанесени от човека за когото той отдаваще и най-малкото което имаше, а именно Кристина. Мартин беше преживял загумбата си.. Имаше нов живот, изпълнен с разнообразие. След като беше приключил всичкоо преди години той реши да продължи напред. Мъката която го тормозеше беше неуписуема но въпреки нея той продължи.. По пътя който извървя имаше още повече възход и падения, но успешно ги преодоляваше. Все пак болката която изпитваше от раздялата с Кристина не се сравняваше даже и с катастрофите които беше преживял докато научи дрифт техниките от до.. Годините минаваха... Мартин вече беше се Издигнал.. Може би за някои хора беше малко но за него беше достатъчно.. Държеше малка група работници изпълняващи довършителни работи по строежи.. беше доволен както и работниците от това че той им беше шеф.. Знаеха че той е човек на когото можеха да разчитат за каквото и да е.. малка група сплотени работници, но сплотени до такава степен че бяха като група приятели и това все повече радваше Мартин и вдъхваше респект към неговата скромна фирма..

Много пъти Мартин искаше да се върне във времето когато имаше Кристина, много пъти Мартин изпитваше тази малка слабост да я има отново.. Нищо че не беше я чувал от години.. нито виждал.. Кристина за него оставаше жената, която беше единственна.. Нямаше друга като нея.. Той винаги помнеше последната им вечер заедно.. Лежащи един до друг той тихо плачеше.. Изпълнен същевременно с желание да бъде с нея и със омраза към това което тя правеше с него..
Но това беше само в неговите спомени и несподелени фантазии.. В леглото му постоянно се сменяха имената: Женя, Гергана, Лиляна.. Имена които може би след време щеше да си спомни, но които никога нямаше да заменят името Кристина...

Като всеки младеж, независимо от паричното си състояние и работно време Мартин обичаше да посещава дискотеките.. Там той срещаше приятели, колеги, поредните жертви на леглото си или просто хора с които му беше приятно да прекарва петъчните вечери..

Историята се развиваше в една зимна петъчна вечер.. Макар и че вече доста напред с материала Мартин не остави на заден план своята мечта а именно Е30 М3.. 1 година по-рано той беше направил специалната поръчка за този автомобил на свой близък човек в София.. Резултата не закъсня.. Мартин притежаваше един страшно читав екземпляр в черен цвят... Автомобил за който имаше повече определения отколкото можеха да се подредят изписанни с тънкописец по предния капак на старото му е30..
Мартин беше изпълнил мечтите си.. Имаше всичко.. Пари, колата мечта, хубавите жени бяха покрай него, беше обезпечен и за в бъдеще.. сключваше договори които вещаеха все по славно и по-славно бъдеще.. Уви едно не му стигаше.. Вие знаете какво...

Да се върнем на Петъчната вечер.. Обляна от пълнолунието, което осветяваше преспите от двудневното снегонатрупване.. Цялата тази красота беше нарушена от ограничителя на идващото от завоя БМВ.. Марковата генерация не успяваше да скрие този зъл дух под предния капак.. А зад волана беше нашият преуспял герой Мартин..

Петъчната вечер го водеше към поредната резервирана маса с чакаща го бутилка Jameson, Той знаеше, че никой няма да пипне М3-ката, все пак в Пловдив всеки го знаеше под прякора му измислен от форума "зайо".
Спирайки пред Опиум Мартин излезе и с бързи крачки заобиколи и отвори пасажерската врата на дамата в бяло която го съпровождаше в тази петъчна вечер.. Висока стройна и руса.. Това беше идеал следван от Мартин.. За него всяка беше просто имитация на Кристина..
С бързи стъпки принудени от студа те се запътиха към входа от където Мартин беше насочен към очакващата го вече маса.. Вечерта беше в разгара си.. Латиноритмите и бурните танци караха героя ни да изпитва заблудата от удоволствоето на нощния живот.. Очите му шареха.. Той беше като един хищник, чакащ поредната си жертва.. не го интересуваше с коя е.. Искаше друга и друга и друга.. Не му пукаше.. Имаше всичко, какво щеше да бъде да има и някоя повече в своя телефонен указател..

Вечерта се развиваше както всяка петъчна в която бе резервирал маса в любимата си дискотека.. Но след този момент всичко се промени..

С погледа си шарещ по всичко русо в дискотеката той се втренчи в едно момиче.. Това беше тя.. Боже... Това беше Кристина.. Толкова години.. Сърцето му се разтуптя.. Адреналина навлизащ в мозъка му караше сърцето му да започне да бие все по-силно и по-силно... "Боже Господи тя е!!! " не спираше да повтаря той... Погледа му беше закован.. Съшото Русо момиче.. независимо от изкуственните мигли, нокти и количеството грим, Мартин я позна.. Сърцето му крещеше отиди, виж я... Но Мартин гледаше, опасявайки се от историята им преди години... Гледащ същото лице и очи които той целуваше нощем, за които той беше се борил толкова пъти.. Мартин не го вярваше... Но въпреки това извика сервитьорката и прати по нея Голям Jameson ( Знаеше че ако момичето приеме значи е наистина Кристина)

2 минути по късно Jamesona беше приет.. Мартин Вече беше сигурен, че това е тя!!!... Реши въпреки всичко да отиде до нея и отново да я заговори както преди години..

-Здравей..- предпазливо каза Мартин..
-Марти?!.. Отговори Крис..
-Да, аз съм!!! Зарадва се Мартин..
-Оле... от кога не съм те виждала.. Къде се изгуби.. минаха години...
-Ами живота така ни е завъртял... Помъчи се да излезе от ситуацията Мартин
-Мартиии.. Зарадва се Крис и скочи и го прегърна..

Мартин почуства странното чуство което не го беше обземало от години.. А именно прегръдката от Кристина..

-Искаш ли да отидем някъде? Предложи Мартин
-Амииииии, ти водиш.. отговори Крис и го хвана за ръка..

Мартин и Крис излязоха от дискотеката, Той не мислеше нито за хората които останаха да го чакат вътре нито за това къде ще отидат.. Просто искаше да си спомни годините назад..

-Искаш ли да отидем да хапнем? - Попита Мартин..
-Ами добре.. не че съм гладна, но може.. Отговори Кристина..

Мартин запали М-ката и пое към един от скъпите ресторанти работещи по това време в града.. С пристигането си Мартин видя че затварят, което го накара да извади една стотачка и да я даде на сервитьора с молбата да поработят още малко.. Кой би отказал тези пари???

Мартин беше на 7мото небе.. за него в този момен не съществуваха нито фирми, нито договори, нищо.. Беше отново отдаден на момичето стоящо пред него и разказващо за времето след раздялата им..
Разказвайки си за добри и лоши моменти Мартин нямаше как и да не сподели това че Кристина му липсваше.. При което Крис все се опитваше да смени темата..

2 часа по-късно ресторанта нямаше как да не затвори и това накара Мартин и Крис да се приместят на друго място където да продължат разговора си.. А именно Апартамента на Мартин.. Той знаеше какво ще се случи там, знаеше че отново телата им ше се съединят и това го накара да усмисли набързо ситуацията която се беше получила... Но вече беше късно.. Преди да се усетят телата им бяха вече в луд екстаз.. Движенията връщаха Мартин години назад.. В квартирите когато бяха само двамата и не мислеха за абсолютно нищо.. Години, години... Но всичко си имаше край...

Часът вече беше около 5 или 6 когато нещо прозвъня, разцепвайки тишината в която Мартин и Кристина се бяха сгушили..

Беше телефона на Кристина...

-Ало, да, защо? Добре.. Каза Крис и разговора беше приключен...

-Какво стана? Кой ти звъни по това време? Пита Мартин търкайки току що отверените си очи..
-Беше шефът ми.. Съжелявам.. Отговори Крис..
-Шефа???
-Ами, това е част от живота ми за която не искам да говорим...
-Е добре какво иска тогава.. - Попита мартин..
- Ами каза ми да ти предам че ми дължиш 500лв за тази вечер...
-Какво?!.. С какво се занимаваш ти???
-Не мога да ти кажа.. просто това е.. Трябва..

Мартин разбра всичко... Още по времето когато бяха заедно той се притесняваше тя да не попадне в тези среди и се мъчеше да я предпази.. Но вече беше късно.. Тя беше една от момичетата работещи по дискотеки и нощни клубове.. Колкото и да беше разкъсано сърцето на Мартин той знаеше че вече нищо не можеше да я извади от там.. Нямаше избор.. Имаше приятели в този бизнес и знаеше, че от там излизане няма.. Има само смърт..

-ДОбре!... Каза Мартин, при което извади портфейла си и преброи 500лв
Но те моля само за едно...-добави той.. Моля те остани още 15 мин..
Със сълзи на очите Кристина се съгласи.. Мартин я прегърна.. Той искаше в този момент тя да е само негова.. искаше този момент да продължи още много дни.. Но за жалост реалността беше против тях.. Тя беше жестока.. Реалността беше жовота в който всеки работи за някого и трябва да изкарва пари.. 15 мин по Късно със сълзи на очи Кристина взе парите и излезе..

Мартин, не искаше да повярва на всичко което се беше случило тази вечер.. Не искаше да повярва че момичето от мечтите му беше тръгнало по този път и стигнало то тук.. Но за жалост реалността говореше друго.. а Мартин вече се беше научил да бъде реалист..

-Съдба... каза си Мартин.. едни продължават, други остават.. И се обърна се в леглото напоено с аромата на Кристина..

Надежда...

Беше един мрачен зимен ден.. Мартин пътуваше във влака и мислеше под звука на монотонно тракащите колелета. В купето беше жега, затова за да се разхлади от време на време той показваше главата си пред прозореца. В него имаше и надеждата, че същият пронизващо леден вятър ще забере със себе си мислите и проблемите, но уви.. Той пак прибираше главата си в топлото купе и с учуда разбираше, че вятъра не помага..
"Защо не ми върви?", " Защо съм такъв карък не само в любовта ами навсякъде" Тези въпроси не спираха да го тормозят през последните седмици.. Целият му живот се променяше.. Мартин усети че се намира на ръба на нервния срив.. Усещаше че не е добре.. Чувстваше се като болен.. Косата му падаше от нерви.. От притеснение.. От проблемите които му предстояха..

Със пристигането на Гарата, Мартин излезе през входа.. и не обръщайки внимание на шумотевицата и хората наоколо той си хвана едно такси и се прибра... По навик първата му работа бе да включи лаптопа си, който неразделно беше с него. Обаче реши да обърне внимание първо на отоплението, затова зареди камината, взе малко хартия. И накрая запали малкия играещ пламък на клечката, който от своя страна се прехвърли в камината с лекият подскок на клечката между смачканата хартия и дърва..
След като вече се беше погрижил за топлината в дома си, Мартин седна пред бюрото и включи лаптопа.. Въведе всички пароли и влезе в скайп.. След това стана и отиде в кухнята да си сготви нещо за хапване. Все пак след дълъг път човек винаги му се отваря апетита.. Той отвори хладилника, погледна набързо и го затвори.. "Нищо интересно" каза си той отваряйки шкафа от където извади пакетче със супа за бързо готвене..
След всички тези приготовления той вече беше готов да седне пред лаптопа и да чете темите във форума на любимата си марка..
Още със сядането си той видя мигащата иконка на скайп.. Някой искаше да го добави.. "Интересно, скоро никой не е искал оторизация от мен.." След като добави абоната, Мартин отпи глътка от супата си в чаша и написа:
-Здравей, познаваме ли се?
От другата страна на мрежата бе веднага отговорено..
-Здравей, лично не се познаваме но сме се срещали Аз съм Славена.. Павката ми даде скайпа ти..
-Павката, Павката, чакай че не мога да се сетя.. Я прати снимка да видим къде сме се засичали.. Набързо реши да попита Мартин..
OPEN FILE... След като натисна малкият надпис на екрана Мартин видя снимката на едно много симпатично момиче.. Същото което преди време той искаше да се запозна и на няколко пъти съдбата му предлагаше шанс да го направи.. Но уви, както се казва на Мартин не му се отваряше парашута и се разминаваше с нея само с няколко думи или обещание че другия път тя ще му даде номера си..
-Сети ли се коя съм? запита момичето..
-Дддда, сетих се.. как си?
-Ами добре.. тук сме с павлин в нас.. Малко сме се събрали.. Отговори отново тя..
След още няколко реплики се разбра че имат общи теми.. Като например, че почитат само една и съща марка автомобили.. че харесват една и съща музика, обичат животни.. И много други теми..
Затова разговора им не свърши до там...

Няколко седмици по късно Мартин трябваше да се прибира във Варна защото университета почваше.. Той сподели на Славена, че си търси квартира някъде в града.. И тя му предложи да и бъде съквартирант докато си намери някакво добро жилище.. Мартин и беше разказал за проблемите си.. Тя знаеше, че той преминава през труден период.. Затова реши да му помогне с каквото може..
Няколко дни по късно Мартин бе посрещнат от Славена на гарата във Варна.. Мартин стоеше пред гарата, когато видя приближаващото тъмно-синьо компотче със тъкмо излизащото от фризьор усмихнато момиче вътре.. Колата спря.. Мартин хвърли набързо сака си в багажника и влезе в колата..
-Хей здравей! Мартин поздрави Славена все едно поздравяваше стар свой приятел..
-Хайде отиваме към нас.. Каза Славена и тръгнаха..

Същата вечер, към гостоприемството на Сис беше и добавена добрата компания на нейните приятели.. Мартин усети, че му е спокойно в тази компания.. Проблемите му все още тежаха, но не до такава степен вече че да не може да се забавлява.. Тази вечер той най-накрая се поотпусна.. Нещо което не беше правил много отдавна.. Следващите дни минаваха неусетно, бързо.. като че ли летяха.. Една вечер Мартин и Славена легнаха на едно легло за да си правят компания докато заспят.. Разказва си истории.. Мартин му харесваше да разсмива Славена.. Харесваше да гледа красивата и усмивка.. Чувстваше, че когато е с нея той спираше да мисли за всичко друго.. Същата тази вечер Мартин не можеше да заспи.. Гледаше Сис.. Наблюдаваше я как спи и загъваше от време на време..
Въпреки, че почти не беше спал на сутринта Мартин беше пълен със сили.. Усещаше прилив на живот в себе си.. Той осъзна че много харесва Славена.. Осъзнаваше, че това момиче е един страхотен човек, който винаги щеше да ти помогне..
Вечерта Мартин и Славена решиха да си правят отново компания докато заспят.. Легнаха и отново беше ред на Мартин да започваше а Сис да довършваше приказките.. Вече заспивайки Мартин отново протегна ръката си и обгърна Сис.. В ума му беше идеята да я дръпне докато не усети че Славена се вкопчи в нея и се приближи към Мартин.. Той усети момента за да я целуне.. И го направи... Усети как устните му се долепиха до нейните.. Тази кратка целувка за него траеше вечно.. След тази целувка се притиснаха още по-силно и заедно отпътуваха към безкрайната бездна на техните сънища..
Няколко дни по-късно Мартин беше вече друг човек.. Усмихнат.. Радостен.. Лъчезарен.. Кипящ от енергия.. Той усети че вече се чувства в перфектно здраве.. Не мислеше толкова за проблемите си колкото за момичето по което усещаше, че хлътва все повече и повече..
Минаваха седмици.. Двамата бяха неразделно заедно.. пазаруваха, пътуваха, обикаляха България.. Ходеха на разходки.. Дори си взеха и куче.. Нещата вървяха много добре..
Но настъпи момента на разочарование.. Мартин не усещаше, че Сис имаше нужда и от малко време за себе си.. Той постоянно беше до нея и почти да се каже и дишаше във врата.. На моменти той започваше да изпитва страшни признаци на ревност.. дори и без причина... Затова се налагаше Славена да не му казва понякога с кого излиза и къде ходи.. Но имаше и моменти в които Мартин не толкова ревнуваше, колкото подлудяваше от притеснение.. Примерно когато Сис излизаше и не вдигаше телефона си.. Мартин не можеше да спи... да диша дори нормално ако не знаеше че всичко с нея е наред.. Но тя не разбираше това.. Мислеше че всичко това е ревността му.. Но той просто искаше да знае къде е.. за да е спокоен, че всичко с нея е наред.. Започнаха скандали.. Мартин му беше всичко страшно тежко.. На моменти той искаше да се откаже и си тръгваше.. Но само малко след това той усещаше все едно оставя част от себе си при нея.. Не искаше да се разделят.. Той усещаше че я беше влюбен в нея.. Каза и го.. Но смисъл нямаше.. Отново имаше само ревност и притеснение.. Няколко месеца след началото на всичко и поредния скандал Славена реши, че това е края.. Затова реши да го каже на Мартин.. Бяха в колата когато Той чу всичко.. Не знаеше какво да каже.. Сълзите напираха да излизат, но имаше и много насъбран гняв.. Мартин почти чуваше как хрущи сърцето му и как плаче душата му след тези нейни думи.. Не искаше края.. Просто не искаше.. Но грозната част в него наречена гняв в него надделя.. Той започна да блъска колата.. Псуваше.. Обиждаше.. Искаше да излее всичко.. За жалост това изливане не беше на мястото на което трябва.. Не усещаше, че с това свое действие той караше Славена да види в него една лоша част която никога до сега не се беше появявала, а именно гневът от мъка..
Мартин излезе от колата, трясна вратата и си замина.. Няколко дни той не беше на себе си.. Почна да пие доста.. Пропуши.. Усещаше липсата на Славена и се опитваше по някакъв начин да я измести.. но уви не успяваше..
Една вечер Мартин седеше пред лаптопа и реши да и пише.. В отговор на думите си пратени по скайп той намери само "Не искам да те виждам"
Това почти го събори.. Сълзите му текнаха.. Искаше по някакъв начин да се опита да поправи всичко.. В главата му беше Мрак.. Идеи нямаше.. Фактите говореха.. С изливането на гнева си Мартин спусна една невидима стена с надпис Страх по пътя към Славена.. Мартин не искаше да е така.. Молеше се да не е така.. При всеки автомобил спиращ до апартамента на Мартин, той излизаше да види дали не е тя.. Но уви.. Не беше звука на тъмно синият компакт... Мартин отново сядаше пред лаптопа търсейки някакво развлечение продухващо мислите му като ледения вятър от преди няколко месеца.. Той беше загубил това момиче.. Не искаше да го разбере, но трябваше.. Макар че в него оставаше една надежда следващата кола която чуе от прозореца да бъде нейната.. Надяваше се някой ден тя да му прости..

П.П. Понякога най-важните неща в живота ги виждаме след като ги загубим.. Хора мислете преди да направите нещо за да не съжелявате... Това да си кажете после "ех ако бях направил не така ами така" няма смисъл.. Никой не може да върне времето назад.. Никой..

По пътя към себе си..

Знаете ли колко е лесно човек да загуби нещо за което не е подозирал че ще съжелява.. Повярвайте ми лесно е.. Но лошото е че след това душата ви се къса... Не виждате смисъл.. Просто не знаете как може да продължите да живеете.. Но повярвайте ми.. смисъл има.. просто трябва да почакате и да видите и най-вече да се убедите че живота има възходи и падения.. Аз усетих моите.. Те ме накараха да плача.. да мечтая.. да се радвам и да се смея.. Да усещам че съм жив.. НЕ СЕ ЗАТВАРЯЙТЕ В СЕБЕ СИ... Излезте навън.. вижте слънцето.. усетете въздуха.. И усетете че сте живи!!!

Показа се лъч.. след малко и втори.. и още един и още един.. слънцето започваше да се показва разцепвайки като остър бръснач тъмнината на ноща.. Един от тези пронизващи лъчове някак си успя да проникне през спуснатите завеси и започна да гъделичка Мартин по лицето.. Той отвори очи и се надигна.. Разтри с пръсти очите си, огледа се и стана.. Излезе в коридора и почука на съседната до неговата стая врата.. От там след малко се показа Стоян..
Мартин каза:
-Аз трябва да тръгвам.. Ела с мене да отида да си прибера колата, а после до в къщи да я оставя и да си взема багаж..
-Айде само да се оправя и да се разсъня.. отговори Стоян и затвори пак вратата..

След като бяха вече готови Мартин и Стоян излязоха от къщата и се запътиха да си хванат такси.. Мартин беше още замаян от предната нощ.. Бяха разпуснали в една от вървежните Русенски дискотеки и понеже не поддържа идеята "карам пил" Мартин остави колата си на паркинга до дискотеката..

Таксито спря на метри от нея.. Мартин плати и слязоха.. Пред тях се очерта издължения силует на седмицата, по която вече напичаха яко лъчите убийци на ноща.. Пиу-пиу.. вратите се отвориха и двамата седнаха вътре.. 6мата братя под капака подкараха дирижанса със 218-те коне под капака и се запътиха към паркинга пред дома на Мартин.. По пътя той и Стоян обсъждаха предната вечер, кой какво си спомня и от изрязаците си събраха една доста интересно прекарана вечер или по-точно едно хубаво изпращане на Мартин, за което останалите освен него не знаеха..
След като издължената линия на седмака зае мястото си на паркинга пред входа на Мартин.. беше заключена и добре огледана, като за последно...

От тук нататъка реших да поема щафетата и да не изполвам повече Мартин в Историята.. Реших за малко той да съм аз.. И така..

Стоях натискайки копчето и гледайки черните и линии исках да тръгна с нея. Но просто не можех.. Имах прекалено малко средства за моето пътуване.. Дори се притеснявах че за мен няма да стигнат камо ли ако трябва и бензин да вземам.. Затова просто си помислих наум, като една малка мръсна фантазия: Какво ли ще е ако бях с нея.. Как щеше да мине всичко.. Но в този момент бях прекъснат от по-важни неща.. Или по-точно реалността.. А тя беше доста зле.. Бях с малко пари и решението си да променя живота си.. Затова се реших на това пътуване.. За мен то беше нещо като В търсене на истинският човек в мен.. а не този прикрит от цинизъм и мълчание в последно време.. Исках да върна предното си аз.. затова реших да посетя местата, които в мен са се запазили като най-красивите ми мигове..
Качихме се със Стоян в нас където набързо напълних раницата си с багаж и най-необходимите неща.. Нито знаех колко време няма да ме има нито дали вообще ще се върна.. Просто сложих нещата за които се сетих.. За момент се почувствах като дете което е решило да избяга от къщи от страх че има лоши оценки и ще му се карат.. Въпреки това аз взех чантата и тръгнах.. Изпратих Стоян до у тях и продължих към автобусната спирка.. Стоях и чаках в дъждовния ден автобуса който ще ме отведе най далеко извън града за да мога да започна пътуването си.. След малко той дойде.. Слизайки на последната спирка аз видях момента за който хората говорят, а именно обратно или напред.. Аз просто избрах напред и продъжих пеша.. Вървях до първата отбивка където спрях, обърнах се към пътя и протегнах ръката си.. От този момент аз станах Стопаджия.. Това и ми беше идеята за пътуване.. Разни хора, съдби, идеи и още много неща, които може би ще успеят да ме накарат да открия целта си.. Първата кола която спря беше едно бусче.. С тичане и леко изтръпване аз отворих вратата.. От там видях една забавна фигура на долу горе млад мъж около 25-27 годишен..
-На къде си? пита ме той
-Ами към София, но до където може.. отговорих аз
-Еми хубаво ама аз след 5-6 км завивам от главния и мога до там само..
-Няма проблеми..
След като се качих, започнах някак си да изучавам човека който ме возеше.. Изглеждаше добряк, личеше си че е на работа, но въпреки това спря и ме взе.. без да се притеснява аз какъв съм и дали не съм някой крадец или убиец.. Този човек за мен беше "добротата"

След няколко километра беше време да слизам.. Благодарих на момчето и слязох от буса.. Отново бях на главния път под дъжда и в очакване някой да спре на знака ми с ръка.. Но уви няколко километра никой не спря.. може би след като бях минал към 4-5км пеша пред мен спря един Фиат Стило.. Беше мъж на около 40 години.. разбрах че може да ме закара с още 50-60км по близко до моята дестинация за първия ден от моето пътуване.. По пътя успях добре да огледам вторият човек доверил ми се и ме качил.. беше с леко побеляла коса.. слаб.. виждаше се че живота е оставил своите линии по неговото лице.. Някак си беше изписано притеснение на лицето му.. По късно в разговора ни разбрах, че има фирма за превози и напоследък не върви на добре.. Согурно за това е било притеснението му.. Разбрах и че е спрял да ме качи защото едно време и той е пътувал така като мен.. Този човек беше "Притеснението"
След 60те километра с него отново беше време да слезя и да търся нов превоз.. За мой голям късмет той беше точно следващата кола на която махнах.. Спря един Опел фронтера.. Шофьорът беше на около 50.. Но си личеше, че по ум е на не повече от 20-25.. караше безумно.. все едно беше болен от бяс... не че бързаше, но при всяко изпреварване се опитваше да изкара всичкият въздух който беше останал на опела.. а той според мен не беше много.. Той за мен беше "Лудостта"
Приключението с него за мен беше кратко след като го помолих да спре да ме остави на следващото селце с идеята че нещо трябва да взема...
Вървейки аз обмислях хората които срещам и техните възгледи, идеи и начини на мислене от разговорите които бях провел с тях в течението на минути..
Следващата кола която спря и ме качи беше черно пасат комби в което имаше момче и момиче.. Имах чувството, че нещо между тях не беше наред.. От далеко си личеше че са заедно.. Погледите им постоянно един към друг.. Това че когато се засичаха се отблъскаха.. Дори да не са били двойка аз си ги представих точно както такава след скандал при който никой не е отстъпал.. Затова си ги оприличих на "нервността"
След това возене беше ред отново на вървенето... А то този път не беше никак малко.. може би минах около 15км или към час и нещо когато спря едно голфче двойка.. Тогава се запознах с един доста интересен човек.. Беше на около 45-47г преподавател по физическо в град Правец.. Мисля че с този човек успях да говоря най-много.. Чувствах го като стар приятел и все едно сме се познавали още преди да ме качи.. Затова реших той да е "Доверието"
Разклона от магистралата за град Правец наближи, а с него и моята гара за прикачване към следващия влак.. Сбогувах се с човека наречен от мен "Доверие" и продължих пеша към първата бензиностанция където се заредих с вода.. На излизане от нея ме обзе момента на притеснение, защото осъзнах че започва да се смръчава, а по магистрала с коли движещи се със 100+км по тъмно не е удачно да се спира на стоп а и надали има смисъл.. Но реших да се възползвам колкото се мога повече от момента в който тъмнината е решила отново да влезе в битка със слънчевите лъчи..
Водата се пропиваше в якето ми, а косата си усещах все едно съм излязал от банята когато доста напред спря един ситроен ц5.. Шофьорът му личеше че е преуспял мъж радващ се на старините си.. на задните седалки се возеше едно детско колело.. разбрах че е за внука му.. Личеше си че този човек няма проблеми и е щастлив.. изглеждаше жив, нищо че беше на около 50-55г. Имахме интересни теми от рода на Ретро автомобили на които аз лично съм голям фен, но това е друга тема.. В моето съзнаение той ще остане като "Щастието"
Стигнах София.. Град като град, но с разликата е че той е доста голям град, а трябваше да намеря къде да пренощувам.. Затова се обадих на Весо.. Един приятел от форумите, който винаги когато съм имал проблеми в София ми е помагал и му дължа много услуги.. За мой късмет Щастливият човек ме беше оставил почти на 500м от мястото където Весо живееше.. И така той ме посрещна.. Говорихме и намерихме в интернет един евтин хостел където можеше да преспя.. В това време се чухме и със Стоян, един лудак също от БМВ форума.. харабия пич... Собственник на една от най-пазените е32ки която бях вижда.. а за ускорението и няма да си говорим..
След около час след като направихме плана Стоян ме закара до хостела където трябваше да нощувам.. След малко обикаляне го намерихме.. Качихме се всички горе.. За мое очудване за първи път бях в хостел, но беше интересно.. Представляваше един огромен апартамент с 3-4 стаи + кухня.. Навсякъде имаше подробно описание кое как се ползва и какво трябва да се прави.. Чувството е направо все едно си си във вас.. само дето разликата е че във вас не спите 8-9 непознати в една огромна стая.. Но поне съквартирантите ми за вечерта не бяха лоши.. Шведи решили да обиколят малко света за лятната си ваканция..
Вече бях Чек-инн и готов да отидем да хапнем със Стоян и Весо в един китайски ресторант.. Качихме се отново в седмицата на Стоян и се запътихме натам.. Хапнахме доволно и докато се усетя вече се намирах на Витошка в края и към НДК.. Поне знаех че хостела е в другия край иначе щях да спя навън и да се хваля че съм спал на витошка..
Като минах разхождането си + гледането на витрините на тузарските магазинчета взех един силиконов сандвич от макдоналдс и се качих в хостела.. Хапнах набързо.. приготвих си багажите и грижовно ги поставих в заключващите се шкафчета.. Легнах на леглото и мислейки за всичките случки от отминаващия вече ден неусетно започнах да се унасям...

Следва продължение..

Тррр. Тррр Трабант - Трабанта е колата
http://vbox7.com/play:a85cb05c

http://www.youtube.com/watch?v=_-D4TjIe ... re=related

Eй това много много ме кефи (по големият брат на Операта) !

хахахха не издържах, за тая шкода бая жила ще има от двигателя до шофьора

Пусто му и Шкода ама колкото и да не ги харесвам ,тази ми текат лигите по нея !

http://www.youtube.com/user/kurovete?fe ... nxDRbYXMZ4

ЯЯЯЯ ,кой за първи път да повозя малко момиченца .

http://www.youtube.com/user/spitmki#p/u/18/gv0XcJtEcIA
Траби е способен на всичко!

Много специален поздрав за колегите от мене една много култова песен жестока е
(не е чалга имам малко мозък в главата)!!!
http://www.youtube.com/watch?v=p9Fyib7NZ8w" onclick="window.open(this.href);return false;

А пък и феновете на чалгата (толкова мразена от мене ) и те не остават на зад ето и едно поздравче за тях!
http://www.vbox7.com/play:b0cfaae7" onclick="window.open(this.href);return false;

Нищо лично .....








А ето и нещо на, което съвсем случайно се натъкнах а именно ''soundtrack'' на филма
"Go trabi Go ''
link: http://www.youtube.com/watch?v=1FlupdtdtXI

Момчета, ако искате прочетете това разказче, аз съм го писал - http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=264593

това ме потресе

Mили графе, всяка вечер когато се качвам на ку-
лата на нашия замък, минутите на тиха умо-
ра, ти знаеш с какво нетърпение чакам да се изпра-
ви пред мен раздавача, но мислите ми са напра-
зни, и ти така ако ме измъчваш помни, че ти пи-
ша за последен път. Писмо от твоя Ани-
чка няма да видиш, а ще останеш с ху-
бавите спомени с хубавата снимка мо-
я в ръка.

Който мисли, че това не е виц да чете през ред

м) )