Горчива наслада
М.Петров

Километрите минаваха... Километража отчиташе движението на Баварката която с притихнал двигател летеше по равния асвалт. Фаровете осветяваха прясно нанесената маркировка. Мартин не обръщаше внимание нито на километража, нито на тихия звук на двигателя ехтящ в купето.. В главата му беше само мисълта да се махне колкото се може по-наделеч, надалеч от всичко и от всички.. Хората за него в този момент не съществуваха.. В този момент за него бяха реални само пътят, волана, и маркировката която се мъчеше да спазва.. Изведнъж нещо в таблото му присветна.. Погледа му беше превлечен от светлинката с форма на бензиноколонка която се набиваше с ярко оранжевият си цвят. Не му се искаше никак да спира и да отделя вниманието си от своята цел, но просто трябваше..

Без да мисли повече той спря на първата бензиностанция която беше на пътя му. С излизането от автомобила беше облян от светлината на лампите осветяващи освен него, така и неговата Баварка.. Мартин се обърна към момчето което вече беше развило капачката на резервоара и му подвикна: "До горе!" След което с бързи стъпки се ориентира към вратата с надпис WC. С влизането си в нея той се ослуша внимателно, влезе в първата отворена кабинка и седна. Целта му не беше тази заради която влизаше голяма част от хората на това място. Целта му беше друга, нещо което силно мразеше, но и нещо от което той не можеше да се откъсне. Нещо което го беше подтикнало да тръгне към незнайното, към неговата цел в този момент.. Той пребърка джоба си и извади няколко предмета. Почисти малко място от капака на тоалетната чиния и сипа малко количество от бял прах. Следващото нещо което направи беше да извади банкнота която набързо сви под формата на фунийка, С трепет той се наведе и обра праха в ноздрата си, через фунийката... В този момент той усети горчивината в своето небце, Тази горчивина която го караше да изтръпне, но не от вкуса и, а от чуството което я преследваше.. Той беше пристрастен към нея.. За жалост не осъзнаваше злото което тя носеше заедно с него.. Горчивината която усещаше изпълваше както гърлото му така и ума му. Мартин набързо прибра нещата които беше разхвърлял за да извади всичките си пренадлежности. Излезе от кабинката, изми лицето си и се погледна в огледалото.. Видя образ на човек който потъваше.. който нямаше бъдеще.. Един човек описан просто с една дума: Пристрастен. Но той още не можеше да го осъзнае, разума му все по-често и по-често..

С още по-бързи стъпки той се ориентира към касата където плати, Качи се в Сивата е30-ка която отново го чакаше готова за път.. Настъпа газта, рязко излезе на пътното платно и продължи по пътя си..

Километрите отново минаваха.. главата му бучеше от мисли.. как, кой, защо!!! Не се замисляше даже, че може би той сам е човека, който беше виновен за всичко което се беше случило.. Не се замисляше, че прави грешките една след друга.. Включително и грешката която извършваше в момента.. Която започна от кротка вечер в приятна компания в добър клуб, Приятелите му го мислеха за кротък и разумен, дори и те не знаеха как той реши да изостави всичко и да тръгне. Те не знаеха къде отива той, дори и Мартин не знаеше... Просто го реши ето така, без да каже на никого довиждане той стана от масата, излезе и се качи в колата.. От там нататък историята довеждаше до този момент.. Ноща, Маркировката, и колометрите които бавно се отчитаха на таблото на Бимата..

Оражевите светлини въпреки, че бяха намалени се набиваха в погледа му.. За да промени малко атмосверата реши да си пусне някаква музика, Не искаше разни жици и да дивее.. Искаше спокойствие.. Искаше релакс.. Беше му писнало от всичко.. С минаването на километрите той започваше да осъзнава идеята с която беше тръгнал.. А това е промяната.. Осъзна, необходимоста да спре да пропилява живота си! Започна също така и да осъзнава компаниите с които се движеше, че го дърпат само надолу като личност.. Също така в главата му започна да се избистря и главната причина... Дали може би от светлината на фаровете, звука на двигателя или просто от това че белият прах започваше да отслабва своето действие Мартин започна отново да мисли трезво.. Много пъти си беше казвал стига.. не искам повече.. Но не можеше.. винаги беше заобиколен от хора които го подтикваха да извършва това наказание със себе си.

Затова и изостави всичко и всички, искаше да се промени.. Да промени своя отиващ към гибел живот.. Да вижда светлината в утрото а не тази която излъчваха прожекторите в дискотеките.. Да вижда звездите, а не имитацията им по таваните, Да вижда момичето до себе си като личност, а не като поредната която минава през леглото му.. Искаше да види истинската страна на живота.. тази която временните удоволствия му бяха отнели дълго преди този момент.

Изведнъж реши да спре. Рязко спря, пусна аварийните излезе и погледна нагоре.. Тогава той видя звездите.. За пръв път от толкова време той усети тяхната красота.. Виждаше ги все едно можеше да се докосне до тях.. Толкова близки.. След този миг на наслада неговото усещане изведнъж се промени, Рязката промяна на чуството му го накара да усти сладостта да види реалното.. А не горчивината.. Разбра, че километрите които минаваше не бяаха напразно. С тях идваше и новото.. Новото което той се надяваше да открие скоро... С парите които имаше той се надяваше да стигне до това Време.. Ума му започваше да се избистря, но това избистряне бе последвано и със една жажда.. Жаждата за горчивината, към която умът му беше свикнал да приема.. Но сега Мартин не желаеше това.. Той беше устремен.. Със суров поглед той беше се заклел пред себе си че ще стигне целта си.. че няма да спре.. ..

Утрото вече надничаше през рамо, когато Мартин усети умората от всичко станало досега.. Този камък който носеше толкова време в сърцето си тежеше страшно много и това допълнително го уморяваше.. Умората все повече надделяваше.. И надделяваше.. Тогава Мартин реши да спре да отпочине на следващата бензиностанция.. След спирането си той излезе и се протегна, Слънцето показваше част от своята красота.. Красота която Мартин видя и преживя, както срещата със звездите.. След съзерцаване на гледката Той се опъти отново към вратата с 2 букви.. след влизането си там той беше раздвоен... Да или НЕ.. Имаше и искаше.. но и донякъде умът му отричаше.. Бореше се със себе си.. За жалост борбата не продължи дълго.. Времето което Мартин беше одавал на горчивинате се прояви.. Слабостта му превъзмогна и той отново влезе в малката кабинка..

След около 5 мин той излезе от тоалетната и се опъти към Бмв-то си.. Не обръщаше внимание вече нито на слънцето, колкото и да напичаше в неговото лице.. Той извади очилата си, запали колата завъртя и пое по обратния път... Но за жалост километрите не се връщаха.. Те продължаваха да вървят напред, нищо че беше поел пътят на обратно... Разума му отново беше замъглен.. Моментна слабост? Не.. Просто поредна жертва на модерното общество, което всеки ден губи по една част от себе си!

Историята и героите в нея са измислени отново от мен.. Историята не е реална! Имам приятели които виждам как страдат и как се променят.. Това е един недъг тормозещ, за жалост до СМЪРТ!!! Спрете докато можете.. Иначе после става късно!

а стига е тва е много гадно че и на тоалетната чиния

Да ти кажа май е по-гадно това което прави...

Много ясно че съществуват хора чисто копие на твоя образ - нали оттам са взаимствани работите.
Ама зависим и пристрастен към какъвто и да бил тип наркотик (за хероина има изключение щото той предизвиква физическа абстинентност) става само морално ограничения човек - изпълнен със слабости и с бедна ценностна система, демек - ТЪПИЯ човек. Зависими стават предимно боклуците от долния сегмент на обществото. Те са си отраснали в мизерните квартали, живеят си с мизерните представи за живот и се зарибяват към нещата дето им кривят ежедневието.
Зависими стават и тия дето имт дълги носове и им е много чудно "деба като смръкна един кантар кока верно ли имам пауър и самочувствие да убия целия свят?". На такива им е интересно, искат видят що е незаконно притежанието им, кво е усещането, готин ли си чувстваш. Ако си трезвомислещ човек, ще опиташ. Ако ти хареса - ше друсаш с мярка.
Ако си тъпанар - ше се зарибиш.

Вие мислите ли че кокаина сам се е синтезирал на прах, сам е влезнал в джоба на юзъра и сам е минал през фунията, че през носа да стигне до кухата му тиква. Аз не знам кокаина да прави подобно нещо. Нито казва на някой насила "ИЗСМЪРКАЙ МЕ", нито нищо.

Като цяло представите, които целия свят нятяква за наркотиците, са доста пресолени.

Задължен се чувствам да кажа и на Автора че разказът ми хареса много. Аз го отворих на тотален ташак, ама почнах да чета и до края ми беше интересно на макс - ето това е едно добро произведение.

колега, за щастие не вземам себе си в изторията а просто си преставих какво щеше да е да съм на мястото на този човек... Малко Преди историята ми се обадиха и ми казаха че един приятел е починал от свръх доза амфетамин.. сърцето му не е издържало

Оле....продаде трабанта и почна да мислиш за глупости. Липсва ти миризмата на двутактова смес!

Напротив.. сложил съм си един парцал дето беше на гърнето на трабанта за ароматизатор в БМВ-то... А иначе се замислям да си купя обратно трабанта стои си той на един паркинг и почти не карат...

Ще ти дойде акъла...

Ще чакам напролет.. че сега зимата предпочитам да поддържам една кола... Айде вече коментарите само по историята че ше ни се карат

От тъпотия се започва с наркотиците, но като се пристрастиш дори и да ти дойде акъла няма оправяне. Зависими стават не само боклуците и морално ограничените хора. Случва се с хора от всички прослойки на обществото, просто с различни видове наркотици. Казваш че хероина бил изключение заради физическата зависимост която развива у хората които го употребяват. Тази физическа зависимост се лекува за дни, но от психическата (почти) няма спасение. "Психическа зависимост" не е понятие равносилно на "тъпотия". При пристрастените(не само към хероин) протичат химически процеси в мозъка, които ги карат да се друсат и които не могат да бъдат блокирани просто с желание и воля да не го правят.