нема да ми се смеете.. тази нощ не ме хвана сън ама сега ме хвана музата.. оставете по някомтар..

Телефона иззвъня.... Той се надигна и усети че не го държат ръцете... събра сили, надигна се отново, този път успя. Добра се до телефона. погледна го с блуждаещ поглед. Беше алармата будеща го с омраза всяка сътрин точно в 07:00 за да става за работа. След като я изгаси и се усети, че е събота той се върна отново в леглото. А болката в главата бе неописуема. Въртя се още 10-15 минути докато вече не издържа и стана. Първото място където отиде беше разбираше в банята. Погледна се в огледалото. За негова мъка откри че една малка част от лицето му беше в кръв.. позагледа се и видя 2 леки порезни рани. Това го накара да се замисли: Какво по дяволите точно се обърка снощи? След като му минаха няколко бързи спомена през главата той се наведе и с шепи вода изми кръвта от лицето си. Обърса се и видя, че раните бяха само повърхностни. Това го поуспокои и накара да се върне в спалнята където се поогледа за някакви чисти дрехи.. Първото което попадна в погледа му бяха изпокъсаната блуза и дънките в кръв и засъхнала пръст. Той ги хвана и набързо намачкани ги хвърли до пералнята. Отвори гардероба където си хареса къси шорти и розова тениска с модните за момента надписи "Party Star" все пак посещаваше клубове по златните и трябваше да бъде в крак с модата там. Тениската беше вече на него когато телефона извъна. С тежки стъпки той отиде до леглото взе телефона и го погледна. Номера беше непознат. "Няма да вдигам" каза си той и се ориентира към кухнята. Отвори шкафа и за жалост установи, че кафето е свършило. "Нищо, Ще звънна на Кристина тъкмо да се видим" набързо прехвърли мислите си той и телефона вече набираше нейното име. След 1-2 сигнала се чу нейният мил и нежен глас
-Ало, Мартине къде се загуби? - каза тя.
След което той отговори.
-Никъде не съм се губил, ти просто не се сещаш за мен.
-Напротив, днес мислих да ти звъня за кафе.
-Ето че аз те изпреварих, след 20 минути съм пред вас мисли къде ще пием кафето.
- Хайде да са 30, все пак трябва да се пооправя.
-Ок, ще те чакам пред вас.
След този кратък, но разбран разговор, той се поогледа да не забрави нещо, взе ключовете за сивата е30-ка която купи преди няколко дни и се понесе по стълбите към изхода на блока в който живееше.
Часът беше вече 9.30 когато той излезе пред входа, поогледа се и видя къде е спрял снощи. След като погледа му бе превлечен от сивата е30ка обляна от лъчите на сутрешното Варненско слънце той се насочи към нея. за Жалост с приближаването му настроението му се влоши. Забеляза липсата на предния десен халоген, но не беше само и това причината да поздрави майката на този който носи халогена към магазина за авточасти. Погледа му превлече и спуканата предна лява гума. "Тъкмо да стигна пред Кристина на време" каза си той и отиде към багажника за да извади инструментите и резервната гума.

В това време Кристина тъкмо излезе от банята, тяхната история с Мартин почваше някъде от около година, но за това време се бяха случили много неща, но си останаха добри приятели, независимо от нещата които тя направи без да осъзнава че го наранява. След като издуха със сешуара своята дълга руса коса тя започна да избира какво да си облече. Отвори гардероба си, поогледа и реши да облече белите къси панталонки които Мартин страшно много харесваше. " Все пак си е моя Марти" каза си тя. Обърна се да избере и дреха с която да окомплектова тези къси гащета.

В това време Мартин тъкмо прибра спуканата гума в багажника, махна ръкавиците, и седна във бимата. Погледа вътре веднага бе привлечен от стоящия на CD-то панел. " Леле, как не са го видели и него не знам"
Поне за това извади късмет днес. След като сложи колана той с бавно движение постави ключа и завъртя на степента в която стартера завъртя мотора, който от своя страна отключи клетката на 100-те коня под капака. "Все пак е 1.6" каза си той и внимателно вкара първа..
Карайки по околовръстното телефона му звънна отново. Кристина.
-Ало? -каза той
-Къде си?
-До 5-6 минути съм пред вас- каза той и се усети, че десният му крак започна да натежава върху педала на газта.
Точно на 5-тата минута след вземане на 1-2 завоя по маняшкия начин той бе пред Кристина. Тя го видя и започна да слиза по стълбите на входа. Мартин гледаше с опиянение почти забравящ за ревящите коне на бимата. След 3-4 нейни крачки той се осъзна, подскочи и заобиколи за да и отвори вратата. " Голям кавалер си станал" промълви тя с усмивка. Той също и се усмихна и сядайки в колата добави "Един мъж винаги трябва да глези една жена, стига тя да не му се качва на главата" Кристина се изсмя и пита:
-Аз качвам ли ти се на нея?
-Само от време на време, но се свиква.
След този въвеждащ разговор дойде време за въпроса от страна на Мартин.
-А къде отиваме.
-Не знам карай на някъде.
-Ходи ли ти се на Камчия? Малко на свобода от градския шум и нерви?
-Ами добре, но да не закъснявам защото съм се разбрала с една приятелка за след обяд да ходим малко по магазините.
-Добре, няма проблем.
След като излезе от паркинга на блока, Мартин веднага премисли Маршрута от къде да мине за да излезе от града, все пак живееше почти от 2 години във Варна и не знаеше по преките пътища.
След 15 мин те бяха вече на Аспаруховия мост, Мартин караше и следеше сигналите за полиция от насрещно приближаващите се автомобили. В това време Кристина видя некролога стоящ като един тъжен спомен за погубения живот породен от една глупава гонка между двама нощни рейсъри. Кристина се обърна към Мартин и същевременно видя леките рани прикрити от косата му.
-Какво ти се е случило?.-попита тя
-Дълга история...
-Нищо тъкмо докато стигнем.
-Ами снощи бях на златните, един тип тормозеше едно момиче в дискотеката, аз му направих забележка, а онзи отишъл при охраната и казал, че съм го заплашвал и налитал на бой. Докато се осъзнаем че имаме общи познати с охраната изядох един пръстен в челото.. Понякога и така става, за да защитиш някого ти си в кюпа..
Кристина се засмя и каза:
-Винаги на теб ти се случват такива неща.
Пътят вече минаваше през Приселци, движението беше бавно заради огромния наплив гости по нашето черноморие. На няколко пъти един румънец щеше да отнесе задната броня на е30-ката., но все не успяваше.

След още няколко километра Мартин зави към отбивката за Камчия, изведнъж атмосферата се промени. С влизането на пътя във гората се усети хладнината, дърветата пазеха гъста сянка и това спомагаше както против жегата тормозеща охладителната система на Бимата така и за Мартин и Кристина..

Преминаването на 2-та остри завоя ги въведе още по-навътре в атмосверата на неосквернената природа на резервата Камчия.
Мартин Намери удобно място да спре Бимата на сянка, излязоха и след щракването на алармата те се запътиха към близкото заведение с маси до шумящата река. След като си поръчаха Мартин се обърна към загледаната в корабчето с туристи Кристина.
-Знаеш ли, снощи те сънувах - каза той
-И какво за мен сънува?
-Че двамата се отиваме за малко далеч от тук...
- Това предложение ли е? - попита тя.
-Може и да е.- отговори той със набираща сила идея в неговата глава.
Искаш ли наистина да отидем някъде?- добави той.
- Сънува ли че ще се съглася?- пошегува се Кристина
-Ами тогава ми звънна алармата и не си спомням.- измъкна се от ситуацията той.
- Мога да отсъствам най-много 3 дни от работа.
Това накара Мартинда се усмихне и да започне плановете за тяхното временно бягство от действителността.
- Довечера можеш ли да си готова? - попита той.
-Ами трябва да звънна.- каза тя, след което стана от масата вземайки телефона си.
След няма и 2 минути, тя се върна усмихната и каза:
-Свободна съм, даже от сега...
Тези думи повдигнаха желанието в Мартин да тръгват още повече, но все пак вече си бяха поръчали кафе..
След идването му Мартин нетърпеливо го изпи на 2 пъти, или по-точно по начин предизвикващ хихикане от страната на Кристина.
-Много си нетърпелив. - каза тя.
-Нали ме знаеш, обожавам да пътувам.
- Да-да-да, знам те добре.- каза Кристина като заключително изречение на разговора им на масата.

Сметката-платена, кафето-изпито. Вървейки към Бимата Мартин си мислеше общопознатата схема литри/километри/лева докато Кристина беше далеч по-заинтересована от неща като: кой бански да си взема, кои токчета и кой куфар.
След сядането в Бимата и изпълнението на движенията за слагане на колан Мартин забеляза че Кристина вообще и не се замисли да сложи колан.
-Крис! Сложи си колана! Видя какви идиоти има днеска по пътя.
-Добре, добре...
с леко натискане на газта бимата се понесе обратно по застланата от дебела сянка пътна лента, След кратката почивка на Камчия, Мартин почти усещаше че бимата се носи леко като перце над пътната настилка. Предразполагащата обстановка правеше карането на отворен прозорец под гъстата сянка,като едно приятно охлаждане в горещия летен ден.
Следящ пътя Мартин от време на време поглеждаше Кристина която се наслаждаваше на прохладата...
След излизането на главния път за Варна бимата отново се намери в натоварения трафик. Хиляди автомобили с изнервени от слънцето, жегата, дупките, ремонтите и баровците изпреварващи като безсмъртни колони от автомобили преди завой.
Докато звучаха едни от любимите песни на cd-то Мартин реши да смени диска с нещо по-модерно, което да ги разхлади както сянката на вековните дървета.
-Оффф, дисковете са се наврели отдолу под седалката. - сподели с разочарование Мартин.
Пътят беше вече точно между Приселци и бензиностанцията в началото на магистралата. Колоната от автомобили беше още сгъстена заради натоварването по пътя.
Мартин се обърна към Кристина за да я помоли, ако може да успее да се добере до дисковете, когато забеляза с периферното си зрение идващата странична част на Мерцедеса решил да изпреварва с висока скорост автобуса в другата лента.
По инстинкт Мартин наби спирачки и изви волана, ужасен че не може да избегне удара той стисна зъби, протегна се с всички сили за да може да обване Кристина която същевременно закриваше лицето си със ръце. Последва страшен сблъсък... И изведнъж тишина..

Кристина се свести от гласа на мъжът облечен в пожарна униформа.. Тогава усети и болката в краката си.. Разбра че това не е било сън, че това е истина, сега се случва и че тя участва..
-Госпожице добре ли сте? Какво усещате, Чувате ли ме? говореше и човека в униформа, докато останалите смъкваха техниката за да ги измъкнат от мечтата на Мартин представляваща смачкана купчина желязо.
Стенеща от болка тя успя да наведе погледа си надолу..
Там в скута и беше Мартин, Все едно тя го гледаше както многото пъти като са били заедно, все едно спящ. Тя успя да вдигне ръцете си и да го бутне..
-Марти... Марти.. Моля те отговори ми!!!! Моля те.. Тя започна да ридае...
Тя погледна отново към него и видя че е без колан... Веднага разбра какво се е случило... Отново видя филма пред очите си: Камчия, дисковете, черния мерцедес, Мартин откопчаващ своя колан скачащ върху нея и тишината.. най-вече тишината..
След този бърз спомен на всичко случващо се около нея тя отново се обърна към Мартин с молбата да и каже поне една дума....
Обляна в сълзи и ридаеща тя вече почти не усещаше болката породена от двата и счупени крака..
Точно в този момент Пожарникарите изкъртиха деформираната от силния сблъсък врата.. Веднага дойде медицинско лице и започна да дава първа помощ на Кристина.. Сложиха и обездвижваща яка и след оглед решиха да я извадят от купчината ламарини. Внимателно операцията бе извършена и тя беше навън.. Тя не спираше да гледа към Мартин, все едно очаква той да се събуди. Но напразно. Тя викаше, крещеше със всички сили, но все едно никой не я чуваше.. Тогава дойде Тъмнината... а след нея последва и тишината..

Изведнъж видя ярка светлина... на фона на която се виждаше силует.. тогава чу гласа... точно този глас който извика стотни преди удара, този глас който и говори тази сутрин по телефона.. Тя разпозна веднага този глас.. Глас казал само една дума... ОБИЧАМ ТЕ!!!

Тогава тя се събуди.. бавно надигна поглед и се огледа. Беше в болница. Може би заради системата с кислород тя не усети дразнещата миризма на лекарства.
Докато оглеждаше обстановката в стаята влязоха 3-ма мъже, веднага се разбираше по униформите кой какъв е. Първият беше доктор, а останалите двама бяха в полицейски униформи.

-Къде е Мартин.. Едвам промълви тя със сълзи на очи..
-Приемете нашите събол... и още преди да чуе края на изречението тя извика със цялата сила на гласа си... Сълзите текнаха неудържимо.. Още на мястото на катастрофата тя се надяваше, че той е добре и в най-лошият случай ще са на 2 съседни легла..
За жалост съдбата не беше на страната на Мартин.. Тя осъзна че с постъпката си той предаде своя живот за да защити нея... Познаващ я от година но Лудо влюбен.. Тя знаеше това, искаше и се в този момент времето да се върне назад само за да може да му го каже. Само за да го види отново седнал и усмихнат до нея. Само...



Героите и събитията в тази история са измислени от мен... надявам се да ви хареса... и да ви замисли...

Евала, Марто!!! Знам, че други науки учиш, но и тук те бива. Успя да ме развълнуваш и ми припомни моменти от моите студентски години. Дори очите ми се навлажниха. Браво. Продължавай все така, като ти дойде музата, за да ни радваш.

-----Едно стихотворение от мен-----

В твойте хубави очи аз виждам колко сляп си ти

Мечтите ти са луди ,а ти си полудял почти

На двадесет ,а само бързаш ,като че ли си закъснял

Дори да имаш всичко ,а то не е така

Да нямаш изод и това да е съдба

Недей пропуска младоста ,защото тя е господар сега

Ще се почувстваш като бог

Ще видиш най красивите неща

Тогава сляп на друг ще кажеш и мерси

леле в тоя форум сме били всестранно развити

Това е историята на един колега от форума на БМВ... застъпена е донякъде с моята по много добър начин... Надявам се и на вас да ви хареса...

Автор: VesoPesa

Героите и случките в тази история са измислени и всяка прилика с деиствителноста е напълно случайна и неволна.макар и породена от реални случки



Беше началото на есента, листата на дърветата бяха почнали да пожътяват, дъждовете бяха зачестили.
Поредна дъждовна сутрин. Той се събуди от силен трясък сякаш нещо се удари в стената с адска сила,
надигна се отвори очите си и видя че копютъра му бе изключен, видя че и устройството за комари не свети.
Тогава реши че е спрял тока и се сети че не бе изключил колоните и като е спрял тока бас-а е тряснал така, изглеждаше правдоподобно.
Така и так се беше разбудил, реши въобще да не ляга повече, така или иначе в леглото намаше какво да търси,
в него не го чакаше тя.
Погледна часовника, срелките показваха 6:40, тъкмо се съмваше. Той дръпна пердето и видя че навън вали.
Отиде в банята и застана пред мивката, сложи ръце на нея и се подпря сякаш нямаше сили.
Наистина бе така не бе спал повече от 2 часа, а последните 5 деннощия не бе мигнал, бе работил по колата, отново.
В комбинация с лазерната операция на очите му предната седмица това го убиваше, а на другия ден му предстоеше да пътува до морето.
Пусна водата събра ръцете си в шепа и ги сложи под струята, когато шепите му се напълниха с ледено студена вода той наведе главата си над мивката и наплиска лицето си.
Повтори операцията още няколко пъти, сппя водата и взе кърпата, подсуши лицето си и излезе от банята.
Влезе в кухнята и пусна телевизора, вече бе станало 7 и почваше сутрешния блог по Нова с Коритаров и Лора,
казаха че ще има коментари по тежата катастрофа край Варна в което бе загинало младо момче.
Той осъзна че тока е дошъл и отиде да пусне компютъра си, после пак се върна в кухнята и извади тиганите от шкафа, техните си бяха на вилатаи бе сам вкъщи.
Пусна газта, запли клечка кибрит и я доближи до котлона, газта излизаща през дупките му се възпламени, намли пламъка до минимум и сложи тигана отгоре.
Бе решил да си направи американски палачинки за закуска, извади миксера, брашното, млякото, яйцата и пудрата захар и забърка сместа за 2 минути.
Изля част от течноста в тигана и нахвърли отгоре парченца портокал и натурален шоколад, въпреки горчивия му вкус го убожаваше.
В това врема слушаше за какастрофата край Варна. Мерцедес с софийска регистрация, при неправилно изпреварване, се бе забил в БМВ и шофиорът на БМВ-то бе загинал на място,а спътницата му е била откарана във Варненската болница с два счупени крака.
Шофиорът на Мерцедеса, на 57 години от град София е бил без колан и при удара, след като въздушната възглавница не се отворила разбил с глава предното стъкло и починал от тежък мозъчен кръвойзлив.
Каза си "тези хора са полудели" и отиде в стаята си с чиния с няколко палачинки и чаша топло мляко, седна пред компютра си и отвори БМВ форума, за нещастие в "извън темата"
имаше тема "почивай в мир, Марти". Веднага се сети че по новините казаха че загиналото момче в БМВ-то се казва Мартин.
Отвори темата и за нещастие бе истина, момчето е било от форума,стана му кофти, беше чел мнения за момчето и беше останал с добро мнение за него.
Взе палачинките и млякото и излезе на балкона, докато гледаше как сред облаците и дъжда избива слънце, сувсем се уклюма, разбра че му липсва,
колко много му липсвя тя, с която едва се познаваше, но до такава степен му бе влязла под кожата че не спираше да мисли за нея.
Лошото бе че тя живееше далече от него, разстоянието бе коло 400км.
Не е толкова много но не е и никак малко, особенно когато парите все не стигат и имаш проблеми с родителите.
Е сега вече нещата бяха доста по-добре, бе успял да излезе от този омагйосан кръг и вече бе стъпил на краката си, дори вече бе организирал заминаването си при нея.
Бе купил един апартамент в центъра на града и трябваше само да се купи обзавеждането, но това щеше да стане след като се пренесе там в квартирата на долния етаж в същата зграда.
Бе решил да вземе за 2 месеца квартира в която да живее докато стане готов апартамента по стечение на обстоятелствата първия месец бе там за 3 дни,
но вече заминаваше окончателно. Само трябваше да довърши днес колата и да я покара малко за да се разработи двигателя, тъкмо докато си организира всички неща.
Държеше едно от най-елитните кафета в София и Рент А Кар фирма, която жънеше небивал успех.
Вече бе станало 8:30, даждът бе спрял, слънцето бе напекло, а той трябваше да тръгва към вилата за да довърши колата.
Колата - БМВ, естествено, но не какво да е, а истински хищна акула, 5-ца, е28, с М60Б40 мотор, близо 300 породисти жребци щеше да теглят този звяр когато излезе на пътя.
Колкото до самата кола, след като я купи я пребоядиса изцяло, като я разглоби до последното винтче и я боядисваха цяла седмица за да я докарат до сегашния й вид.
Оставаше само да й сложи джантите и предния капак.
Облече се и слезе към гаража. Там го чакаше другата красавица, по-нова но също толкова зверовита, БМВ М5 Е34 тъмно синя, страхотна красавица.
Отключи гаража и я видя как блести на приглушената светлина от прозорчетата над вратата на гаража заела стойка сякаш чака жертвата си.
Натисна бутона за отключване и светлините в купето светнаха, отвори вратата и се качи, със сядането се сети за чувството в оня смарт дето трябваше
да вземе преди няколко дена от сервиза и една самодоволна усмивка се изписа на лицето му, натисна бутона за вратата на гаража,
завъртя ключа,
наслади на звукът на този звяр, и тръгна към другата красавица.
Спря на близката бензиностанция да зареди гориво, не бе погледнал колко има в резервоара и се оказа че е бил почти пълен, взе си само една кола и отпраши.
По пътя беше спокойно и пристигна за 10 минути. Паркира колата в гаража и слезе към халето.



Край на първа част
Очаквайте продължение

Абе чорбар що не се разходиш до Сливен

------------------------------------------------

Разказчето не е зле. Изводът за практичните хора - можеш да чукаш и без да се стремиш да надскочиш собствения си ръст. И си гледай пътя. Оная /Кристина/ щеше да го отнесе и без ЦД - та, и без да се налага да я кара на майната си. Пък тя ако не ще - такива като нея с лопата да ги ринеш. Жените на "онова място" всички са еднакви. Разликата е само в главата на шарана, когото "зарибяват". Грозно е за осъзнаване, но е абсолютната истина.
Малко бульон - трезве за отчаяните мачо-романтици...

Пич, майтапа настрана, имаш дарба. Но ако приемеш един приятелски съвет, не се впускай толкова в детайлите. Наблягай на основното действие, иначе излишно товариш разказа с ненужни подробности и разконцентрираш читателя, който след петото подобно изречение вече чете през ред. Детайлът е важен само ако е свързан с основното действие.

Ти не разбираш. Става въпрос за истинската и чиста, неподправена вечна любов До момента, в който Мартин не се протегна да предпази Кристина от удара бях останал с впечатление, че обича повече "сивата е30-ка" отколкото момичето.

Омайна нощ. Приглушени сенки. Баварският звяр лежи под тях - а ти в удобната кожена седалка. В скута ти лежи девойка. /Какво прави там-няма да казвам-има си тема "турбиниране" / От говорителите се леят звуците на Whitesnake /Уайт снейк-демек бялата змия, едноокия смок и т.н./ "...If this love - can you file it..." Оставяйки малко на мира "корена на живота", мръсницата знойно промърква "...Е тва парче мноо го уважавам - Иф дис лав, Карамфиле...
Те ти неподправена любов, те ти истински чувства...

човече.... аз съм аматьор писател

Плюс това автора е VesoPesa

Според мен точно тези моменти правят разказът в пъти по интересен!
Вкарват те в емоциите на глевния герой който кара БМВ
ама що се умираш бе??? я се опраи малко

другата история си е мое дело а тази в тази е вписана и част от моята