165/70R 13



165/70R 13. Това магическо цифро-букво съчетание, отбелязващо размера на гумите на колата, се е запечатало в мозъка ми до болка.

Клечах 10 минути в калта, за да го препиша на жълтото, лепящо се листче, и след това да го наизустя.

Ако си мислите, че смяната на гумите е лесно занимание за жена, която не прави разлика между джанти и тасове, значи дълбоко се лъжете.

Вече преминала през това изпитание, ще ви го опиша точка по точка, та да сте наясно, ако сте в подобно положение.

Подготовка. Ако не знаеш – питай. Всеки колега от мъжки пол ще ти казва различни марки и модели, а ти ще хълцаш и преглъщаш като задавена камила и ще гледаш също толкова умно.

Вземи си такива, пушка са! /Що са пушка, не става ясно/.

Хаха, ти луда ли си, бе?? /Не, бе, пич, не съм луда, просто ми е по-лесно да си избера шарката на чорапогащника, отколкото на зимната гума, егати/.

Ама две ли да взема или четири? /очарователната наивност на начинаещата/.

Не, бе, вземи си три и кажи на момчетата, че ти трябват за самолет, хахаха хохохо хихихи... /подигравателното съчувствие на обръгналия/.

Тръгвам. Не съм сама – с Нели съм, която освен че не е шофьор, е и кьорава. Обаче е умна.

Търсим голям автоцентър на Околомръсното, но вместо на него, попадам на малко сервизче, пред което се мота брадясал мъж в гащеризон.

Е, викам си, баба ти се у големи автоцентрове си е сменяла гумите. Спирам тържествено в чутовна локва с размерите на язовир Копринка и излизам.

Брадатият спира работа и ме гледа. Добър вечер, викам, трябва да ми смените гумите /не търпя откази и възражения/.

Еми, ше ги сменим, щом трябва, казва той и ме гледа хищно, все едно съм шише с току що наточен грес.

Кви гуми имате, питам, а той ми го зачуква с контра въпроса – кви ти трябват. Ми, викам, не знам – хубави да са така... Красиви.

Нема страшно, ще те оправя, казва, и награждава остроумието си с хриптящ кикот. След което си обърсва брадата в мазните лапи, лапите - в червения гащеризон, подсмръква три пъти и ми прошепва:

Мога ти дам такива и такива, а най-добре си земи Фулда, 88 лева парчето. Плюс 10 кинта, за да ти ги сложа.

И ме гледа дали ще ашладисам.

Чакай, викам, трябва да звънна по телефона. Спешната справка с Иво ме дарява с ценни знания, като: чичковото червеногащеризонче те пържи яко, така че бегай другаде.

Влизам в колата и газ да ме няма. Продължаваме да търсим Големия Автоцентър. Само на него му имам доверие.

На Околомръсното е толкова тъмно, че си отбелязвам следващия път да се снабдя с газов фенер и компас.

Най-накрая виждам сграда, която не може да е нищо друго, освен моето място, и се бухвам вътре. А там – купища момчета, които ме гледат кръвнишки.

Оказва се, че съм стотният идиот, който нахлува през изхода, а не през входа.

Спирам, излизам с апломб и им се усмихвам толкова широко, че жлъчката ми се сгъва от студения въздух.

Здрасти, казвам весело, дали ще можете да ми смените гумите? Сега?

Ще може, ама първо трябва да си ги купиш, казва единият от тях. /Добре, бе, наистина ли изглеждам толкова малоумна???/

Влизам в магазина, където се захласвам. Не очаквах изобилието от каучук да ме заплени толкова много.

Симпатична мацка ме пита за размера, а аз от ужас го забравям. Не мога да го произнеса, викам. Мога само да ви го напиша!

Тя ме гледа втренчено и ми подава химикалка и листче, ама внимава да не се допира до мен.

След това проверява наличните гуми и ми казва какви има, а аз веднага забождам пръстче в едни от тях.

Ей тея хубави ли са, питам, а тя вика – ооо, много са красиви. Много! Имали зелена нишка.

Давай насам, изфъфлям жадно. Четири.

Пита ме за номера на колата. О, викам, това също е интересен въпрос, и вадя талона за справка. Девойката съвсем се залепя за стената и май спира да диша, щото знае ли се - може да е заразно.

Чувствам се щастлива и облекчена. Отвън момчетата се забавляват с черен гумаджийски хумор, а ние с Нелката обикаляме като чапли.

Джантите ще сменяш ли, пита ме тя, а интелектът й за пореден път ме изумява.

Ми не знам, ококорвам се аз и потъвам в дълбок размисъл. Накрая на издържам и тихичко, да не ме чуят младежите, се приближавам до нея и я питам какво, по дяволите, е това???

Май и тя не е много сигурна, но накрая се обединяваме около елемент, който и на двете ни изглежда като джанта.

След половин час имам нови гуми. Старите са опаковани в жълти чували и натоварени на задната седалка. Отдалече изглежда, че превозвам трупове за екарисажа. Боже, викам си, ако Хорейшио беше, тука щеше да се олигави от щастие.

Изкарвам количката от железарията, на която е натоварена, прибирам Нели, и цялото кралско войнство се отнася по Околомръсното. Епопеята завърши. Засега. Тепърва ще купувам летни...




http://www.dnes.bg/article.php?id=43790

Идилия.
А какво ли значеше думата кавалер?
май не е българска.