и

и

и

и

и

малко снимки - пак от там...

и

и

И такаааа,..., в края на първата седмица целта беше постигната. Следваше кръгом и марш към България. Ама, на кой му се прибира?! Който бърза, да бърза(имаше и такива), ама ние не бяхме от тях. Нямахме план за навръщане(защо ли, и сега се чудя). Сърдечни благодарности на приятелите ни от Исперих, които с опита и предложенията си, направиха наистина вълнуващо прибирането ни!
Прескачам една вечер на мини-къмпинг в Карлови Вари, от където нямам снимки(и фотографите ги домързява понякога и имат нужда от почивка).
Но,..., следваха три дни в Австрия и то в Алпите. Първия ден си мислех, какви къръци сме - дъжд, дъжд, ама то май това си се оказа нещо нормално за тези географски ширини, по-точно надморски височини. Първа вечер - къмпинг Цел ам Зее, ех ако не валеше... Тук вече се накарах да отида до WC-то с телефона, за да направя няколко снимки. На всички къмпинги - една проста думичка - ЧИСТОТА. Оф, защо там е така, а тук е другояче? На картичката, която изпратихме на Вики (детето) от тук (и да отбележа, че тя ни изпревари, а не ни се вярваше тогава) написахме "Ще се върнем отново тук, но с теб!". А дано се случи, а и дъжда да ни се размине тогава!
Цяла нощ ни валя, ама ние си спахме като къпани - и в буквалния и в преносния смисъл на думата. На сутринта в рецепцията гледахме на TV видео на живо от върха, към който се бяхме устремили. Мъгла - нищо се не види, но,..., ние сме твърдо решени - ще щурмуваме върха. Изкачихме се на 2 хиляди 500 и нещо метра, браво на четирите трабанта и шофьорите, но както казах гледката беше - абе, гъста, гъста мъгла.

и

и

на снимките не си личи но изкачването беше сериозно

и

Зачудих се, що се мотам, ама май се разбрах - не искам да свършва...
И такааа - в Гросглокнер сме, най-високата планина в Австрия, мъглата взе да си ходи и ние газ към глетчерите. Мнооого яко - и аз исках да сляза долу, ама...браво на дечицата, за куража и издръжливостта им!
Имахме късмет да видим и бързо изскачащ от дупката си мармот(абе приличат на едни други наши гризачи). Сладури, особено тези в шопа.
Вечерта - къмпинг Линдерхоф, след големия студ ни се прииска къщичка, а не палатка; стек, вино и някой друг да ти ги сервира. Речено-сторено.
Бавно започваме да се приближаваме до цивилизацията.

и