Накратко: бях закъсал в София и се нуждаех от помощ в полеви условия.Реших да пробвам да се обадя на колеги,които са близо до централните квартали,другите които са далече нямаше как.

След много обаждания и неуспехи единствено колегата K.I.P се отзова.И въпреки,че момчето няма книжка и кола,той дойде и бутна едно голямо рамо,оттам нататък се прибрах благополучно.

Защо пиша цяла тема за нещо толкова малко? Еми да ви кажа,че с такива жестове за мен форума има шанс да се запази.Най-вече от такива ентусиасти като Крис.И се оказа и страхотна компания на фона на проблема.Давам го за пример и бих го препоръчал като личност.

П.П Темата ама изобщо не е свързана със скорошни дискусии и не цели да разбуни духовете.