Да ходим на мореееее!
Рядко ние, българите, свързваме Германия с дестинация за лятна почивка, но факт е, че тази страна има традиции в изграждане на места за отдих по крайбрежието си още от 30-те години на миналия век. Почивка на Балтийско море е била относително достъпната алтернатива на отдих в България или Унгария за повечето граждани на ГДР. Островите Рюген и Узедом и до ден днешен са любими дестинациии за къмпингари от централна и западна Европа, а и цените са доста останали все така приемливи за техния стандарт. Да отида на море в Германия с Трабанта си имаше донякъде своята символика и дори ирония: Навремето хиляди гедерманци потегляха в колони с Трабанти до нашето Черноморие, а сега, 20 години по-късно отива българин със същият автомобил да почива на тяхното море! Да се реша на подобно начинание спомогна неотдавна излъчен по тяхната телевизия репортаж "На море като преди" (Urlaub wie damals), където три семейства решават да отдидат на почивка в къмпинг на остров Узедом с Трабантите си, така както се е летувало преди падането на Стената. Къмпингът и дървените бунгала в него били останали непокътнати от времето на ГДР-то и това беше напълно достатъчно да ме вдъхнови за 350-километрова разходка от Берлин до остров Узедом.
Речено-сторено. Сутринта резервирахме бунгало във въпросният къмпинг, сложихме в багажника на Росинант по едни джапанки, хавлии (за всеки случай 2 палатки) и отпрашихме в два такта по пустата магистрала Берлин-Рощок. За да стигнем до острова трябваше да слезем от магистралата и да се отбием през град Анклам, където се провежда всяка година най-многобройния събор на Трабант и е нещо като втория Цвикау от няколко години насам. Последното си пролича, особено когато спряхме на местния шел и момичето на касата побърза да ме посъветва да сипя от v-power, "горещо е днес и мотора не "звъни" толкова с него", баща й кара Трабант, та от него знаела.. Градчето иначе бе приятно за окото, но си личаха големите преустройвания и ремонти от 90-те насам, финансирани от фондовете за развитие и благоустройство на източните (или “новите“, както е по-популярно там) провинции. Пътищата безупречни, къщите реновирани, алеите подредени, но все още далече от западния стандарт:
След Анклам пътя закриволичи през гори и равни полета, после "замириса на море" и ето че се качихме на моста за острова:
Водач на Симсон:
В ляво на борд - Балтийско море
Росинант и първото му стъпване на остров
Навигацията послушно ни заведе до къмпинга и нямахме търпение да се настаним...
Хм, мило дневниче, следващият път, когато си избирам къмпинг за почивка от носталгичен репортаж по телевизията, да не се изненадвам, че мястото е много по-далеч от плажа, бунгалото е цялото в мухъл, топла вода няма, магазинчето за хранителни стоки няма да работи цял сезон...
Възрастният домакин сви рамене, вика "тук не е пипано още от времето на Вилхелм Пик, младежи. Чувал съм, че сега в България всичко е ново по морето, много шик било станало. При нас, това е положението."
Не ми се вярвяше, че няма по-добри къмпинзи на острова от този, затова качихме се отново на Трабанта и тръгнахме нататък по пътя да търсим местенце на плажа да разпънем палатките. Навигацията сочеше вече "сред нищото", когато гладко асвалтираният път изведнъж се превърна в нащърбена улица с павета. Позната квадратна синя табела вдясно разгада мистерията - с мълчаливото съучастие на GPS-a бяхме навлязли в Полша!
Оказа се, че полската част на остров Узедом е по-голямата, по-населената и по-посещаваната. Животът там кипеше навсякъде, курортната алея започваше с безброй малки магазинчета и сергии, от където стотици германци на ден си пазаруваха на половин цена цигари и алкохол и явно покрай този приток на хора от западната съседка курорта се е развил в големи мащаби. В търсене на къмпинг попаднахме на новопостроени малки хотелчета и цените на нощувка с всички удобства струваше точно толкова, колкото в "къмпинга на Хонекер оттатък", но се спряхме отново на варианта сред природата, примамени от условията и местоположението на полския ни домакин в къмпинг, носещ името "Солидарношч". Избрахме си място директно на плажа и се върнахме на разходка обратно в курорта. Цените там бяха точно наполовина в сравнение с Германия, така че го ударихме на живот по кафенетата и ресторантите, например пица за четирима в заведение ни струваше 2,50 евро, халба полска бира в капанче на плажа - 1 евро. Това всичко много хубаво, обаче така и не разбрахме къде точно се намираме, т.е. как се казва селището, в което сме отседнали..
Аха.. Свиноюшчие! Оказа се, че това нещо не е само курорт, ами и истински град с голямо пристанище.
Следобяд направихме първия плаж, ритуално топване в морето и на излизане от водата веднага се досетихме защо никой на брега не лежи върху кърпата си и не се пече в класическа поза, а седи върху стол или шезлонг.. Ами, просто пясъка бе толкова фин и ситен, а постоянният бриз е така силен, че в момента, в който си оставиш нещо на пясъка, то бива моментално покрито от пясъчна дюна и бе цяло чудо как си открихме вещите въобще. Решението за всички плажуващи е под формата на малки сплетени беседки с покривало от всички страни, само дето прекалено късно открихме това достижение на цивилизацията
Връщайки се в къмпинга за нощуване видях покривалото на Росинант спростряно до беседката на домакина; човекът като видял че съм го покрил веднага го махнал от колата - пясъкът бил толкова фин, че се провирал с вятъра под покривалото и най-малкото му развяване действало като шкурка по боята.. Отблагодарих му се с български вафли Морена, бях се заредил с цяла кутия от София.
На сутринта, излюпвайки се от палатките, бяхме наобиколени от любопитните ни съседи, които искрено ни се радваха. Не се учудихме, че всички почиващи в къмпинга бяха германци, имаше и холандци, шведи, ирландци. Една ирландка се загледа в номера ни и сръчка мъжа си: "белгийци са, пише BG". "Да, ама идват от Русия", вика мъжа и сочи към лепенката от парада на Спасовден. Повечето от германците бяха от източните провинции и темите за разговор бяха основно около Трабанта. Възрастна двойка с кемпер ни покани на сутрешно кафе и кексчета, мъжът гордо показа газовата си бутилка - "от ГДР-то е още". Разказаха ни как навремето всяко лято пътували до езерото Балатон в Унгария с тяхния 600 комби, а децата им по пътя спали отзад върху надуваемите дюшеци. Същата картинка бяхме двамата с брат ми в Росинанта всяко лято на път за Несебър или Китен преди 25 години.. сякаш през цялата ни история никога българите и германците не са били толкова близки и еднакви по бит и култура, както по онова време. Дали за добро, дали за лошо, днес това вече за никого не е от значение. С тези мисли се разделихме с нашите любезни съседи-къмпингари, качихме се в Трабанта и потеглихме за "градския" плаж с типичните малки беседки. Плацикахме се на 32 градуса на море в Полша с български Трабант, а оттатък брега се намираше Скандинавия, годината е 2011. Безплатния Wifi на плажа ни разказа още няколко любопитни факта за местенцето, където се бяхме озовали - остров Узедом е бил изцяло немски, след Втората световна дават пристанището и половината остров на Полша, а Свиноюшчие преди се е казвал Свинемюнде, което по никакъв начин не му помага да звучи по-малко нелепо на български. След войната местното немско население е било прогонено и на негово място са били заселени поляци от всички части на страната. Старите къщи, макар и не съвсем добре поддържани, са запазени от немско време като архитектурни паметници.
Следобяд отново пообиколихме:
Привечер стана хладно, а и решихме, че достатъчно видяхме от неочакваната ни среща с Полша. Време беше да се прибираме в Берлин, но на Росинант явно още не му беше достатъчно позирането на главната променада в курорта:
Вечерта преминахме обратно в германската част, където всичко бе тъмно и безлюдно, слязохме обратно на "сушата" и предпочетохме маршрут през първокласните пътища, вместо по скучния аутобан. Пътя беше почти без завои, асвалта като нов, маркировката навсякъде безупречна, а ние караме през гори и полета без да срещнем никой по пътя. Е как да не пусна дългите светлини, фаровете за мъгла и стрелката на километража до долу? Настроението а-ла рали Финландия бе прекъснато скоропостижно от ярка стряскаща светкавица иззад дърветата отдясно - бяха ни "блицнали"! Престана да ми бъде южно, когато се върнах обратно и видях километър преди снимачката табелата с ограничение 40 км/ч заради вилна зона зад гората с цел да не им е шумно. Такааа, това прави превишение с 80 км/ч и ако бях немски шофьор с регистрирана кола в Германия директно оставям книжката на трупчета за половин година, 600 евро глоба и т.н. Е да де, но МПС-то е регистирано в България и следователно снимката с глобата трябва да се изпрати по каналния ред до КАТ София.. Само си представете гримасата на онзи катаджия в Дървеница, който отваря писмото от Фленсбург със снимка А4 на Трабант със софийска регистрация, заснет с 120 км/ч в 01:25 ч. някъде в провинция Мекленбург.. Честно казано бих си платил заслужената глоба с удоволствие за да си имам тази снимка за спомен, но шансовете да си я получа в БГ са нищожни. Разбира се, нека тази случка бъде като поука за вас да не правите така!
Предпочетох в крайна сметка скуката пред това да стана най-известният БГ водач на Трабант сред германската полиция и отбихме по посока аутобана. След 2 часа и половина игра на "прескочи кобила" с тировете се бях прибрал отново в Берлин.
Следващият ден бях поветил отново на приятели и каране по странични култови улички в Mitte. Паркирайки в една от тях, спря до мен берлинчанин на попрекрачена средна възраст и ме попита дали ми трябва чисто нов комплект съединител, живеел наблизо и мога веднага да го взема. Аз обаче бързах и му отказах, а той вика: "Ех, жалко. Навремето размених 10 квадрата паркет за него, но така и не ми потрябва."
Време беше да се разделя с космополитната столица на Германия. Рано сутринта натоварих отново Росинант, сбогувах се с квартирата в Темпелхоф и потеглих, но не обратно за България... На Росинант предстоеше да се срещне с онази част от родината си, която с раждането си бе за него непристъпна.
Следва продължение...
|
![[smilie=2beers]](./images/smilies/2beers.gif "2beers")
