Трабант и Вартбург форум
http://2tpower.com/forum/

Интересно - сайт за българското автомобилостроене
http://2tpower.com/forum/viewtopic.php?f=2&t=484
Страница 1 от 1

Автор:  бобо [ Вторник, 29.04.2008 г. 02:19 ч. ]
Заглавие:  Интересно - сайт за българското автомобилостроене

Един интересен сайт
http://carhistorybg.com/makes.php?lid=1
Има много интересна информация за българското автомобилостроене.Дано ви заинтригува.

Автор:  филип3 [ Вторник, 15.11.2011 г. 04:26 ч. ]
Заглавие:  Re: Интересно - сайт за българското автомобилостроене

Статия, публикувана едновременно във в “Век 21”, бр. 46, 13.11 – 19.11.1991 г., и в. “Подкрепа”, бр. 68, 13.11.1991 г.
Как партията бдеше над науката
Красимир Кабакчиев
            Българската нация направи решителни крачки към изграждане на гражданско, демократично общество. Налице са основни предпоставки за това – парламентарна демокрация, свобода на средствата за масова информация, разделение на властите, по-труден е проблемът с безпристрастността на съдебната власт. Но в стремежа на обществото да се освободи от наследството на миналото се наблюдава изместване на тежестта на публичния анализ и протест: от механизмите на функциониране на тоталитарната система към личната вина, към индивидуалния престъпен облик на отделни представители на комунистическата система. Въпреки че “независимият съд”, подкрепен от значителните усилия на журналистическото съсловие, все още не е стигнал до каквито и да било резултати дори и в тази област, люшването на общественото внимание и недоволство в подобна посока обслужва идеално както тълпите, облажени от безброй комунистически привилегии, така и теоретиците на комунизма, префасонирали набързо идеологията, изграждана десетилетия. Сякаш изчезнаха от взора на читателя и изследвачите стотиците и хиляди книги, “научните” статии и монографии в подкрепа на едно общество, редефинирано от най-прогресивното в порочно, сътворени във възхвала на един режим, безусловно наричан сега престъпен.
          Какъв е този феномен на мигновено масово просветление, сполетели и легионите по площадите, ревящи “КПСС-БКП”, и кохортите от “учени”, замислящи поредната историческа стратегия и тактика на партията вдъхновителка? Цинизмът на едни сега е “Всички сме грешни”, други пригласят “Обикновените комунисти са невинни”.
          Обект на внимание тук е един документ, създаден от обикновени комунисти. Обикновени, защото са воювали на “научния”, не на авангардния пролетарски работническо-селски фронт. Обикновени и невинни, защото са били “принудени” от престъпния режим и времето да съставят своето произведение, “невинни” наред с всички останали участници в изпълнението на този “нормативен” документ. От него се вижда, че ВСИЧКИ “научни кадри”, “научно-административнн кадри” и по-важните “административно-стопански кадри” в БАН са били номенклатура на различни йерархично подредени подразделения на БКП. Тук терминът номенклатура има и функционален смисъл, защото съдържа в себе си и механизма за правилен контрол над нейното ефективно прилагане и строгото спазване на изискванията й (стр. 19). Съгласно документа във всички звена на БАН заповедите за назначение и освобождаване от длъжност, предложенията за обявяване на конкурси, за обявяване на държавни и правителствени награди “и всички други документи с кадрови характер”... “се подписват от съответния оъководител само след писмено мнение на съответния партиен орган, чиято номенклатура са тези кадри” (стр. 18-19). “Партийните органи” образуват йерархия на шест нива, които отдолу нагоре са: партийното бюро на първичната партийна организация. (ПБ на ППО), партиен комитет, на единен център или научно обединение (ПБ на ЕЦ или НО), партиен комитет (ПК) на БАН, районен комитет (РК) на БКП, ГК на БКП и ЦК на БКП. Съгласно израза в документа, установяват се два вида “съгласувания”: даване на становище и решение (стр. 2). Ако решението е важно, се взема от по-висш орган, и тогава повечето или всичките по-низши дават становище. Какво означава това? Да речем, че едно лице има научни постижения, отговарящи съгласно със Закона за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ) на званието доцент или старши научен сътрудник (ст. н. с.) втора степен. След представянето на съответните документи становище по въпроса дали лицето може да придобие посоченото звание вземат ПБ при ППО, ПК на ЕЦ или НО и РК на БКП. Становищата се представят на ГК на БКП и той взема решение дали лицето ще получи или няма да получи званието. Ако е налице кандидатура за професор (ст. н. с. I ст.), за държавна и правителствена награда, за директор на институт, ЕЦ или НО, за заместник-директор на ЕЦ или НО, за ръководители и членове на национален комитет и международна организация към БАН, на международни научни организации, на различни редакторски колегии, тогава решението се взема от ЦК на БКП, а по-низшите структури дават становища. Всичко това означава, първо, че до съвсем неотдавна цялата научна и научно-кадрова политика в България се е осъществявала, а на практика и сега се осъществява, от лица, заслужили доверието на най-висшия ешелон на една организация, съсипала страната. Второ, интересното е, че документът не посочва кой партиен орган е решавал присъждането иа научните степени “кандидат” и “доктор на науките” и академичните звания “член-кореспондент” и “академик”. Указана е само инстанцията, отговорна за първоначалното допускане на кандидатите за научни степени - което подсказва, че те заедно с академичните звания са били в периметъра поне на ЦК на БКП. А има сведения, че решенията на равнище ЦК на БКП всъщност са били вземани от комисия, пряко подчинена на самото Политбюро.
          Какви други изводи могат да бъдат направени от посочения документ, отнасящи се до настоящото състояние на академичните институции в страната и най-вече до водещата  – БАН?
          Първо, скрили се зад маската на новопровъзгласили се демократи, значителна част от доцентите, професорите (старшите научни сътрудници), член-кореспондентите и академиците, избраници на най-висшата и най-престъпна структура на БКП, оформят една съзаклятническа прослойка, готова на всяка цена по законодателен път и чрез административните структури, в които тотално доминира (директорски, факултетски, академични, научни и специализирани съвети, ВАК), да отстои колкото може по-голяма част от наличните й досега привилегии: заплати и хонорари, възможности за командировки, за чорбаджийско разполагане с материалната база и може би най-важното – за осъществяване на научна и научно-кадрова политика. Тоест, за обграждане с все повече верни “ученици” и съмишленици, които да ги предпазят от бъдещи беди – изобличаване на некадърността им или принадлежността им към една престъпна система. Тази прослойка съдържа една  многобройна група комунистически активисти и техни приближени, опитна в провеждането на законодателна и административна политика в свой собствен интерес чрез явни и подмолни средства. Това е ядрото на “мозъчния тръст” на БСП, а един конкретен пример за неговите способности е прокарването в самия край на контролирания от комунистите парламент на Закон за БАН, съхраняващ привилегиите на академичната върхушка.
          Второ, издигнати в академичната йерархия от една криминална организация,  завладяла за десетилетия цялата държавна власт, много от настоящите доценти, професори, старши научни сътрудници, академици, член-кореспонденти всъщност изобщо не са учени, но прекрасно се ползуват от придобитите по описания тук начин “научни” степени, звания, длъжности, заплати, хонорари, привилегии. Множество доказателства за това отдавна са приведени в бившия опозиционен печат относно редица лица както от върхушката на БАН, така и извън нея.
          От само себе си се разбира, че тези факти не биха могли да намалят стойността на постиженията на редица учени, придобили степени, звания и длъжности по описаната система. Но подробното разследване иа начините на функционирането й, на конституирането и дейността на научните съвети и ВАК, на цялата тоталитарна нормативна база за научната дейност и висшето образование би допринесло за един макар и твърде закъснял жест на справедливост спрямо всички онези, чийто талант в науката и възможности да извисят нацията бяха погубени от касапницата и душемелачката, наречена БКП.
          Както се вижда от представения документ, на практика всички придобити степени в науката от времето на тоталитаризма са незаконни, защото са санкционирани от инстанции, функциониращи извън законите, уреждащи присъждането иа степени и звания, и са присъдени от научни съвети, избирани и контролирани от същите инстанции. В ЗНСНЗ и подзаконовите актове не е посочено, че водещата политическа сила в страната има правото да взема решения относно присъждането или неприсъждането на научни степени и звания, а фактът, че документът не е обнародван, няма правна обвързваща сила и не поражда правни последици. Всъщност на мозъчния тръст на БКП–БСП не е достигало сиво вещество, защото, също както в случая с изразходването на държавни средства от БКП, нейните законотворци не са си подсигурили нормативна уредба за легализиране на “контрола над кадрите”. Разбира се, легализирането не е присъщо на тази организация, свикнала винаги да си служи с подмолни, заговорнически средства. Ето защо понастоящем освен нови закони за научната дейност и висшето образование са нужни и законодателни актове и мерки на изпълнителната власт за отмяна на всички присъдени досега научни степени и научни и академични звания и за повторното им присъждане само на онези лица, които отговарят на изискванията за принос в науката и единствено в науката. Това, разбира се, не би могло да стане от конституираните понастоящем научни съвети. Нужно е изграждането на изцяло нова функционална система и административна структура за осъществяване на научна и научно-кадрова дейност, която да отговаря на стандартите на международната академична общност. Такава промяна може да се релизира само със значителните усилия на цялото демократично академично съсловие при подкрепата на новата законодателна и изпълнителна власт.
          Но ще дойде ли скоро времето за подобна промяна? Нека си спомним колко неограмотени, тъпи, дори дебилни, но безпределно верни на режима лица бяха избирани за доценти, професори и академици, как обучаваха (задължително!) студентите върху историята на една терористична организация, дори на една поставена сега извън закона (КПСС), върху политикономията на “социализма”, върху маркс-енгелс-ленинската идеология, върху “науката” за комунизма и върху какви ли не още идиотщини, как се пенеха по радиото и телевизията за поредния икономически подход и механизъм на социализма, колко конференции проведоха за гения на вождовете си, колко тонове хартия, материална и интелектуална енергия бе погубена за една гнусна антихуманна кауза. Учен и комунист – съвместими ли са изобщо тези две понятия? Да твърдиш, че си се посветил на търсене на истината и да членуваш в партия, която заглушава радиостанции... Устоите, върху които се крепеше комунизмът, най-ужасяващият феномен в съвременния свят, остават предизвикателство за изследвачите на обществото. Но освен загадка как и защо е възникнала и действувала системата, отразена частично в разгледания тук документ, тя е преди всичко позор – позор за всеки нормален индивид, съпричастен с нея, камо ли за този с претенции за учен.

Автор:  филип3 [ Вторник, 15.11.2011 г. 04:44 ч. ]
Заглавие:  Re: Интересно - сайт за българското автомобилостроене

Инвестиционното машиностроене
до 1945 г. не беше известно у нас дори като понятие. Индустрията работеше само с вносни машини. През 50-те години се появиха първите ни заводи, съоръжени с българска техника. Заводът за пектин в Перник проектирахме под ръководството на инж. Иван Байчев. Завършил и работил в Германия, той донесе в паметта си технологичната схема и конструкциите на машините. Заводът за цимент в Димитровград бе оборудван изцяло с български машини. Под ръководството на инж. Петко Башев и инж. Илия Илиев конструирахме трошачките, ситата, елеваторите, шнековите транспортьори, 40-метровата въртяща се пещ за клинкер.
Флотационната фабрика в Кърджали бе съоръжена с наши топкови, конусни, челюстни, чукови мелници и трошачки, транспортьори и флотационни басейни. Заводът за помпи във Видин заработи в началото на 50-те години. През 80-те години произвеждаше годишно 100 000 помпи, вкл. за големите дунавски помпени станции. Експортираше 95% от продукцията си и конкурираше световни фирми, в т.ч. и “Сигма”.
Завод “Спартак” в Бургас стигна годишно производство 30 000 вентилатора, главно за износ. Усвои промишлени вентилатори с размер на работното колело до 2 метра!
Завод “Мир” в Монтана стана за две десетилетия известен производител и износител на комплектни линии за тухли и керемиди. Осигури високото им качество с лицензи от италианската фирма “Морандо” и немската “Келер”.
Машиностроителният завод в Ст. Загора бе специализиран в производството на бутилираща техника. Програмата му включваше линии с производителност 36 000 бутилки на час. През 80-те години закупи световноизвестната фирма “Ортман и Хербс” в Хамбург. Десетки негови линии още работят в Русия, Украйна и Китай.
Машиностроителният завод “Вапцаров” в Плевен произвеждаше преси, въздушни компресори, водни помпи. Още в 1954 г. изработи водните турбини за ВЕЦ “Батошево”, а през 1986 г. стигна до турбопомпените агрегати за ПАВЕЦ “Чаира”. От 70-те години пое и производството на възли за атомни електроцентрали по международната специализация на СИВ.
Металообработващите машини бяха основно направление на отрасъла. Започнало през 30-те години в 5-6 малки работилници, към 1980 г. то имаше 40 завода, произвеждащи 18 хиляди стругове, фрези, бормашини, агрегатни машини, обработващи центри, автоматични технологични линии, манипулатори, роботи. 90% от тях се експортираха в десетки страни от Близкия изток до Западна Европа.
Научноизследователският институт и заводските му конструкторски бюра имаха огромен опит в създаването на нова техника. Развитието му е дело на инж. Щилян Петров, проф. Асен Вълев, д-р инж. Мойнов, д-р инж. Ярослав Генов, д-р инж. Илия Харампиев, д-р инж. Пенко Сомлев, инж. Божил Вучков.
Днес производството на металообработващи машини е почти ликвидирано. Преди месеци посетих флагмана му - ЗЗМ, София. Цехът за агрегатни машини, линията за сачмено-винтови двойки, участъкът от автоматични технологични линии с програмно управлявана и роботизирана техника бяха гордост за българската индустрия. Попаднах в потресаваща обстановка: празни и изоставени цехове, разграбени уникални машини, безцелно лутащи се хора с блуждаещи и тъжни погледи.
Господа управляващи, ако искате да видите успеха на вашето преустройство, отидете в ЗММ - София!
Инструменталното производство
беше силно развито! Съвременният индустриален свят добре знае, че то има стратегически характер, затова държаха под око действията ни в този отрасъл.
Над 80% от оборудването и технологиите бяхме купили от водещи западни фирми. Имахме и наши ценни разработки. Прецизните ни инструментални машини бяха колкото тези на швейцарските заводи, известни като водещи в тази област. Само нишковите и обемните ни електроерозийни машини надхвърляха 600 броя. Инструменталните заводи в Габрово, Шумен, Монтана, Севлиево, София, Кърджали не отстъпваха на световните еталони. Други 300 индустриални предприятия имаха съвременни инструментални цехове. Квалификацията на инструменталчиците ни беше висока. България можеше да се запази като производител на инструменти и пресформи за експорт. Една пресформа с тегло 50 кг струва колкото лек автомобил!
През 1983 г. построихме в София малко предприятие за производство на пресформи с вносни машини и ембаргова КАД-КАМ система за управление. Първият западен бизнесмен, който го видя през 1990 г., поиска да го купи за луди пари!
Инструменталните ни мощности, включително и това предприятие вече почти са ликвидирани. Три четвърти от инструменталните ни машини бяха купени на безценица от турски фирми. Един от основателите на това производство, починалият инж. Леон Маиров, ако можеше да види какво стана с делото му, щеше да се обърне в гроба.
Електрониката и изчислителната техника
е ново световно направление. Към 1970 година вече работеха заводи за: Запаметяващи устройства в Стара Загора, Пловдив и София. Изчислителни машини и процесори в София. Памети и телеобработка във В. Търново. Механични конструкции в Благоевград. Магнитни глави в Разлог. Печатни платки в Русе и Търговище. Инструменти в Шумен, Благоевград и София. Градивни елементи в София, Перник, Айтос, Кюстендил, Никопол, Сливен, Ст. Загора, Ботевград, Разлог, Белица. Организационна техника в Силистра и Самоков. Пишещи машини в Пловдив. Радио и телевизори в София и В. Търново. Телефони и телефонни централи в Белоградчик и София. УКВ радиостанции в Гоце Делчев. Радионавигационна апаратура във Варна. Осветителна техника в Сливен и Ст. Загора. Окръжни и заводски изчислителни центрове. Териториални школи за подготовка на програмисти. Научноизследователски институти: БАН - София, ЦИИТ - София, в Ботевград, Пловдив, Бургас, и др. Заети в производството и научното развитие - над 100 000 души.
България се нареди сред развитите страни в тази област. Това беше тържество на нашия индустриален интелект! Изчислителната техника, телекомуникациите, кибернетиката, автоматизацията, програмната индустрия се превръщаха в съдба на младите българи!
Принос за това имаха проф. Богомил Гъдев, акад. Ангел Ангелов, акад. Васил Сгурев, акад. Кирил Боянов, акад. Благовест Сендов, проф. Владимир Гановски, проф. Трайко Петков, д-р Йордан Младенов и др.
Инициатор и ръководител на цялата програма беше проф. Иван Попов (1907-2000 г).
Ураганът, вилнеещ през последните седемнадесет години над нашата индустрия и икономика, унищожи тази национална перспектива. За техническата ни младеж остана единствен изход - да продават на безценица своя талант в чужбина, който е търсен по целия свят!
Българският военно-промишлен комплекс
води началото си веднага след Освобождението. Софийският военен арсенал, основан в 1896 г., в 1924 г. е превърнат в Държавна военна фабрика. Непосредствено след Първата световна война победената, териториално ограбена и икономически катастрофирала България, намерила сили да построи нови военни заводи и арсенали в Казанлък, Ловеч, Сопот, Карлово за производство на снаряжение, военна екипировка, взривни материали, оръжие, дори на учебни самолети.
Тогава е зародена и първата ни индустриална интелигенция. Генерал майор проф. Симеон Ванков е с международна известност. Следват го Стефан Белов, К. Никифоров, Гочо Гочев, ген. Владимир Вазов, първият български оръжеен конструктор Димитър Рафаилов. Сред тях и оръжейникът, по-късно станал голям български оперен артист, Стефан Македонски. През 30-те години се появява ново поколение оръжейници, между които е и самолетният конструктор проф. инж. Цветан Лазаров.
Тези заводи и опитът на специалистите влизат в основата на военно-промишления комплекс след Втората световна война.
За 3 десетилетия той постигна огромно развитие. Мощностите му се увеличиха стократно, създадени бяха нови продукти и технологии както в традиционните оръжейни направления, така и в съвременни области: бронетанкова техника, специална електроника, оптикоелектроника, телекомуникации, телеуправление, радиолокация, УКВ радиостанции, специално приборостроене, лазерни технологии, металокерамика и твърди сплави, точно леене, хидравлика, пневматика, лагерно производство. Израснаха мощна научна база и специалисти в института НИТИ, Казанлък и в основните заводи.
Красноречив е примерът с бронетанковото производство. Завод “Бета” бе построен само за две години. Покритите му площи са над 120 декара. Има уникално оборудване: 4000 и 2500-тонни преси, гилотина за рязане на ламарина с ширина до 3200 мм и дебелина до 25 мм, линии за газово и лазерно обрязване на метални листове, камери за обемно отгряване на танкови корпуси, кантователи, прибори за контрол на изпитателни стендове и полигони. Произвеждаше бронетранспортьори в много модификации: универсални, амфибии, спасителни, санитарни, специално защитени срещу газове и радиация, самоходни установки, танкове с оръдия 122 мм, снабдени с наша радио- и оптикоелектроника.
Военно-промишленият комплекс бе изграждан, развиван и ръководен от няколко поколения високо квалифицирани специалисти. През 50-те години сред тях бяха инж. Марий Иванов, инж. Пеню Кирацов, ген. инж. Август Кабакчиев, инж. Лозанов, инж. Пантю Карапантев, инж. Богословов, инж. Точев, инж. Христо Минков, инж. Цветанов, ген. инж. Георги Ямаков, ген. инж. Борис Тодоров, ген. инж. Даиков. Последваха ги инж. Тончо Чакъров, ген. инж. Васил Василев, ген. инж. Кошинов, инж. Васил Тюркеджиев, ген. инж. Стайков, ген. инж. Александър Александров, инж. Климент Вучев, инж Илия Гунчев, д-р инж. Стефан Дамянов, проф. инж. Евгени Гиндев, ген. инж. Тодор Дончев, инж. Стоян Тодоров, инж. Иван Дамянов, ген. инж. Иван Колев.
Военно-промишлената ни продукция беше под 0,1% от световното специално производство.
Въпреки този малък дял комплексът осигуряваше от експорт годишен валутен доход на България над 1 милиард щ. д., създаваше работа на 100 000 души, спираше внос и задоволяваше основните нужди на армията. Това показва както неговата ефективност, така и причините за отдавнашните опити на чуждите сили да ни изключат от тази сфера.
Пред 1943-1944 г. англо-американската авиация бомбардира наши военни заводи. След войната ги възстановихме за година-две. Много по-успешни от бомбените удари се оказаха днешните действия на собствените ни управници. Усърдни слуги на чуждестранни господари, те обявиха военната ни промишленост като престъпна, изоставиха традиционни пазари, затвориха десетки заводи, разгониха специалистите, уволниха хиляди работещи и вече подготвят пълното закриване на комплекса. Тези невежи хора дори нямат представа какво рушат!
Военно-промишленото производство не е обикновено. То е синтез от науки, нови технологии, висока производствена култура, ред и дисциплина. Успехите му бяха ярък показател за нивото на националния ни индустриален интелект! Разбиването му ще покаже интелектуалната нищета на управниците ни!
Оптимизъм и надежда буди колективът на Института по металознание “Акад. Ангел Балевски” към Българската академия на науките. Под ръководството на акад. Янко Арсов и на чл. кор. проф. Стефан Воденичаров при трудни условия творят нови продукти и показват възможностите на българския индустриален гений.
Леката и хранителната индустрия
бяха слабо развити поради политико-номическите догми на съветския тип социализъм.
10 ноември 1989г. роди надежда, че настъпва ново време за тези подценявани отрасли. Тя се оказа напразна и това се вижда от сравнението на производството през 1987 и 1997 г. (Таблица 1). След 1970 г. бе създаден добър потенциал в леката и хранителната индустрия.
Мъжките облекла на заводите “Витоша”- София, “Дружба”- Варна, в Плевен и в Луковит стигнаха международните стандарти и имаха пазари в много страни.
Трикотажните изделия на “Яница”- Елхово, “Росица”- Севлиево и други имаха неограничени пазари. Не случайно и днес заводът в Доспат работи почти изцяло за експорт и заслужи правото да бъде приватизиран от височайша особа.
Спортните облекла в Кърджали, Симеоновград, Попово, Елхово само за няколко години измениха гледката по ски-пистите със съвременния си дизайн. Те се произвеждаха по марки и лицензи от “Пума”, “Адидас”, “Виеналайн”. Пионерът на българския спортен дизайн Васко Василев превърна предприятията “Невен” и “Яница” в известни у нас и в чужбина производители на модни облекла.
Станахме производители на марковите ски “Атомик”.
До 1980 г. произвеждахме само спортни гуменки. След 3-4 години, по лицензи от "Ромика", "Трейнинг", "Адидас" и "Пума", предприятията в Благоевград, София, Хаджидимово, Добрич, Хасково стигнаха общо годишно производство 5 милиона маратонки - повече от всички соцстрани, взети заедно. Всяка събота и неделя туристи от Гърция и Югославия купуваха по 4-5 чифта български маркови маратонки от софийския ЦУМ.
В тази поредица могат да се включат още много стоки на леката ни индустрия: обувки - от София, Пловдив, Добрич, Кюстендил, с. Бояново - Елховско; дамски блузи и трикотаж - от Ст. Загора, Русе, Враца, Червен Бряг; куфари и чанти от Пловдив, Силистра; съвременна пасмантерия - от Ямбол, Първомай, Болярово; копринени изделия - от Карлово и Хасково; ленени тъкани - от Самоков; килими - от Сливен, Котел, Смолян и др.
Раздвижи се хранителната индустрия:
Създадоха се нови или се обновиха старите пивоварни - “Астика”, Хасково; “Ариана”, София; “Загорка”, Ст. Загора; “Каменица”, Пловдив; “Леденика”, “Болярка”.
Усъвършенствано бе производството на бяло сирене, внедри се ултрафилтрация на млякото. Произвеждаха се топени сирена, френски сирена “Бри” и “Рокфор”.
Започна производство на детски храни. Появиха се майонезни деликатеси. Селскостопанската академия на науките създаде технология за производство на храни за космонавти.
По английска технология се появи маргаринът “Калиакра”.
Изградиха се малки колбасарски предприятия в Садово, Севлиево, София, Ботевград, Видинско.
Появиха се малки квартални хлебопекарни по френски технологии.
Модернизирани бяха винарските заводи в Хасково, Търговище, Сливен, Перущица, Видинско, Варна.
По шотландска технология бе произведено българското уиски “Диво козле” в Асеновград.
Годишното производството на тютюн стигна 160 хил. тона. Генерално бяха преустроени фабриките за цигари, годишно произвеждахме 71 хил. тона и излязохме на трето место в Европа след Англия и Германия. Износът на тютюневи изделия осигури 1 милиард долара валутни постъпления.
Тези отрасли бяха развити от стопанските дейци Иван Недев, Дора Белчева, Стоян Жулев, Димитър Ядков, Стоян Киндеков, Петър Петров, Александър Дионисиев, Тодор Тонев, Павел Цветански, Илия Пачев, Жеко Георгиев, Илия Георгиев, проф. Дамянов, проф. Георги Митов, Иван Шипчанов, Велико Ненов, Пантелей Митов, Гено Станчев, Петър Пеев и много други. Днес тези имена са забравени.
Главната мишена на разрушителната канонада бе индустриалният интелект на България.
Местните компрадори очевидно бяха получили заповед: “Изкоренявайте индустриалното мислене!”
Изпълнението й започна още от началото на 1990 г.
Изгряваща звезда от БКП, преминала после през ред други “леви” партии, за да стигне и до българския футбол, заявил в Москва на тогавашния член на политбюро на КПСС Яковлев: “Решили сме да се разделим с всички кадри, надхвърлили 35-годишна възраст”. Дори дълбоко законспирираният атентатор на социалистическата система се смутил: “Помислете, това ще ви лиши от най-опитните специалисти!”
Заканата бе изпълнена.
Изхвърлени бяха от индустрията най-опитни конструктори, технолози, проектанти, учени и стопански ръководители. Закриха десетки проектантски и научно-изследователски институти.
Коварен ход срещу индустриалните специалисти беше представянето им като закостенели, неразбиращи новото, слепи привърженици на “живковизма”... Използвана бе особеността, че индустриалците не владеят политическите пируети. Строгите правила на производството и на материалната наука изискват професионална стабилност. Връзката с обикновените хора съхранява нравствената чистота.
Истината беше друга: индустриалната интелигенция първа осъзна изискванията на новото време, нейни бяха началните стъпки към основните промени:
Още през 1962 г. инж. Пантьо Карапантев създаде “Балканкар” - най-динамичния и модерен индустриален комплекс в източния блок;
Пак той изгради в 1966 г. в Ловеч смесено предприятие с италианския гигант “ФИАТ” за монтаж на леки автомобили;
През 1967 г. генерал инж. Георги Ямаков построи смесено предприятие на “Металхим” с “Булгар-Рено” в Пловдив. За 3 години то даде на пазара 5 хиляди леки автомобили;
През 1967 г. бе подготвено създаването (с японски групировки) на смесена фирма с корабостроителницата ни във Варна. Съветски бюрократи разпоредиха отмяна на договореността.
През 60-те години по инициатива на Георги Найденов и на инж. Тончо Михайлов бе сключен първия договор между социалистическа страна и английската “Швепс”, след това и с американските “Кока-Кола” и “Пепси-Кола” за производство на безалкохолни напитки.
През 1962-1970 г. бяха построени десетки заводи по закупени от западни фирми лицензи за високи технологии и продукти със съвременно оборудване. Сред тях са: Завод за германиеви полупроводници в Ботевград от френската фирма CSF по инициатива на Лазар Данчев; Завод за метален обков във Варна, вкл. стан за студено валцоване на ленти по инициатива на инж. Димитър Валев; Завод за санитарна арматура в Севлиево, с първия в източните страни цех за метални покрития на пластмасови детайли. За кратко време той завладя пазарите в Близкия изток; Завод за тягови панцерни акумулатори от фирмата “Варта”; Завод за диамантни дискове по шведски лиценз; Завод за електропреобразователни елементи с линии за кварцови монокристали от Япония, по инициатива на инж. Янко Дюлгеров; Завод за автобуси по лиценз от немската фирма “Кесборер”; Завод за въздушни и маслени автомобилни филтри “Пирели”; Завод за стоманени профили по лиценз на “Шльойман”, ГФР; Завод за заваръчни електроди по лиценз от Германия; Завод за дизелови двигатели по лиценз от “Перкинс”, Англия; Завод за ръчни електроинструменти по лиценз на “АЕГ”; Завод за вентили за автомобилни гуми по японски лиценз;
През 70-те и 80-те години първи в соцсистемата пристъпихме към практическа реализация на малки и средни предприятия, към привличане на чуждестранни капитали у нас и на наши в чужбина, към темите за стопанския риск, за рискови капитали, за неефективни предприятия и тяхния фалит.
Тези опити на индустриалната ни интелигенция за насочване на развитието ни по нови пътища бяха засилени след 1980 г.: С нови високи технологии, съвременно оборудване, лицензи и марки на световноизвестни фирми бяха построени над 600 малки предприятия и производствени линии; “Металхим”, “Балканкар” и БСК договориха с френската фирма “Рено” производството у нас на леки автомобили, към 1992 г. трябваше да стигне годишно 60 хиляди броя. Подписан бе договор с немската “ОБИ” за изграждането у нас на верига от хипермаркети. Първията сграда бе готова в Хасково и трябваше да заработи в 1990 г.; С холандската фирма “Беренберг” бе сключен договор за изграждането на верига от магазини за стоки за малкото селско стопанство. Първият от тях бе построен в Пловдив. Договорът бе прекратен веднага след 10 ноември 1989 г. С японска фирма бе договорено създаването на смесена лизингова фирма. През 1986 г. у нас бе учреден “Булгарлизинг” - първото в Източна Европа. След 1990 година връзката с японската фирма бе прекратена. През 1986 г. задейства първата в страната кооперация на частни собственици на леки автомобили “Кооптакси”. През 1988 г. неуморимият стопански и кооперативен деец Благой Рагин създаде кооперация “Коопхотели”. Учредена бе в 1981 г. “Банка за стопански инициативи” - първата в източния блок акционерна банка. За 6 години тя даде кредити над 700 милиона лева, в т.ч. 150 млн. щ.д. Изградените с тях МСП даваха към 1987 г. годишна продукция 1 милиард лева, осигуриха над 1000 нови видове стоки и разкриха 30 хиляди работни места. През март 1988 г. икономическият директорат на НАТО, по доклад на американския професор Макинтайър посвети 12 страници на икономическите промени в България и призна: “Програмата за малките и средни предприятия в България е важна и наистина новаторска форма за осъществяване на децентрализация. Това е реална крачка към пазара”. До днес никой не е погледнал нито програмата, нито доклада.
За съжаление много инициативи на индустриалната ни интелигенция не бяха реализирани.
Ярък е случаят с Горбачов. На 16 октомври 1987 г. той каза на Живков: “Около Вас има хора с прозападна ориентация. Вие трябва да го знаете! Във Вашето обкръжение има хора, които смятат, че трябва да вземат технологии от ФРГ, от Запада. Такива разговори ни безпокоят! И ако около Вас има хора, които дори само си мислят за “мини - ФРГ” и “мини - Япония”, не трябва да ги държите повече близо до Вас!”
Това беше не сигнал, а заповед на първожреца на съветската идеология и политика за разправа с индустриалната ни интелигенция.
Само след 3 години Горбачов, българските му наместници и кръжащите около тях идеолози, философи, социолози, политикономисти, медийни играчи и партработници се преустроиха по невероятен начин като дисиденти. Те обвиниха индустриалната ни интелигенция в закостенялост, разгониха я и сринаха цялата ни икономика.
Тези остри думи не са от професионална завист. Животът се оказа безкрайно сложен.
Горбачов се превърна в жалка фигурка. Някои от намстниците му имаха фатална съдба. Дори новите милионери не могат да предизвикат завист! Няма да останат без висше възмездие и други, познати по своята низост, грабителство и корупция!
Голямо престъпление на нашите перестройчици е, че разединиха националния интелект във върховно време, когато се решава съдбата на България за векове, а може би и завинаги!
В ужасната транжорна те изрязаха и изхвърлиха от живота почти цялата ни индустриална интелигенция!
Прегледайте списъка на българските експерти в екипа на г-дата Ран и Ът - и в него няма да срещнете нито едно име, утвърдено през дългогодишния процес на индустриалното съзидание.
Перестройчиците наложиха не случайно това разединение:
Те нямаха общ език с индустриалната интелигенция. Строгите условия на материалното производство и прецизността на точните науки изискват от индустриалния интелектуалец взи-скателност, самодисциплина, обективност, самостоятелност, категоричност, бързи реакции, недопускане на низкопоклонство и най-вече вътрешна чистота. Хора с такива качества щяха да пречат на перестройчиците да осъществяват поръченията си.
Тези различия имаха стратегически характер - целта на ”перестройката”, прикрита зад мъгляви декларации беше ликвидацията на българската промишленост. Индустриалните интелектуалци нямаха място в такъв процес!
Неизмерима е загубата на България от това разединение!
Българските индустриалци бяха естественият екип, годен да поведе по правилен път Родината ни през сложните процеси на промяната.
Само те можеха да дадат верни съвети! Ето някои от тях:
Съвет 1: Пазете и развивайте индустрията! Тя крепи държавата! Защото: Дава 80% от обществения продукт. Създава работа на 2 милиона и 200 хиляди българи. Осигурява финансово здравеопазването, образованието, културата, пенсиите на старите хора. Тя е средата, в която се създава и развива индустриалният интелект, а той е абсолютно нужен в 21-вия век.
Към 80-те години Турция, Гърция и Португалия бяха изоставащи страни. За 25 години постигнаха неимоверно развитие благодарение на бързото си индустриализиране. Ако индустрията е ненужна и вредна, първи от нея щяха да се откажат богатите нации! Ако някой ви съветва да я ликвидирате, не му вярвайте!
Той мисли за личния си, а не за нашия интерес!
Съвет 2: Всяка индустриална форма - държавна, частна, кооперативна - има своето естествено място!
Осигурете го! Защото: Няма в света държава с едностранно развита собственост. Ако това беше добре, първи щяха да го възприемат богатите нации. Страна без държавно участие в собствеността на стратегическите отрасли лесно ще загуби независимостта си.
Огромната държавна индустрия беше национално богатство, което никой нямаше право да разпилява потайно.
За нейното създаване бе направен и външен дълг от 9,2 милиарда щ. д. Първото задължение беше именно неговото погасяване. Нямахме право да го оставим за бъдните поколения!
Задачата не беше сложна. Само от продажбата на внесеното и още немонтирано оборудване можеха да постъпят над 1 милиард щ. д. Приватизацията на 50-60 добри завода от реномирани чужди фирми можеше да покрие останалия дълг. Това не стана!
Немонтираното оборудване още отлежава в сандъците, или се даде за скрап. Заводите рухнаха и се разпродават на безценица.
Другото задължение беше да се формират стабилни здравни, осигурително-пенсионни и просветни фондове, които да гарантират поносим преход. Това също не беше трудно - средствата от приватизацията на още 80-100 завода стигаха за създаване на силна финансова основа на тези фондове.
В периода 1960-1989 г. Министерството на външните работи бе изградило нужни и ненужни големи сгради за посолства, посланически резиденции, търговски представителства, хотели и жилищни блокове в близо 100 световни столици. Реалната стойност на тези сгради с терените към 1990 г. надхвърляше 3 милиарда щ. долара. Продажбата на част от тях също можеше да осигури средства за новите фондове.
Знае ли се обаче как, на кого и за колко бе продаден хотелът в центъра на Берлин? А такива хотели имахме във Виена и в Москва. Пак в Москва, където днес имотите може би са най-скъпите в света, е и изложбено-търговският ни център, най-големият на чужда страна в Русия. Какво ли стана с него?
В индустрията имаше скъпи машини. Още в 1990 г. експертни групи трябваше да ги огледат, ненужните да се рециклират и да се продадат на добри цени. Много машиностроителни заводи можеха да извъшат това вместо да се разрушават. Поне 1 млрд. щ. д. щяха да постъпят от такава операция, но техниката беше разпиляна или замина за жълти стотинки към Турция и Гърция. 1990 г. завари в заводите и особено в новостроящите се обекти огромно количество метали, строителна и транспортна механизация. Само в АЕЦ “Белене” те надхвърляха 500 милиона щ. д. Никой не се погрижи за опазването и за ефективната им продажба.
В приватизационните договори има клаузи за анулирането им при нарушения от страна на приватизаторите. Могат ли управляващите да съобщят поне един такъв случай на анулиран договор? Защо се крие, че в Чехия досега са анулирани 254 проватизационни договора?
Изобщо защо не се съобщава колко са постъпленията от почти завършващата приватизация? Къде и за какво са използвани? Ако е истина, че те са под 4 милиарда щ. д., това е потресаващо! Извършен е огромен грабеж, надвишаващ 10 пъти валутния дълг на България към 31.12.1989 г.! Вместо нова средна класа са “отхранени” само няколко хиляди милионери, а единици от тях вече са сред 1000-та най-богати на планетата!
Съвет 11: Не се втурвайте в 100-процентова приватизация! Защото: Такова чудо не е осъществявано от никоя друга страна! Опорните страни на САЩ - Турция, Израел, Южна Корея, Чили, са с най-голям дял държавна собственост. Тях никой не ги притиска за бърза и 100% приватизация. Ричард Ран и Роналд Ът, предложили с “програмата” си да разпродадем за две години цялата си държавна собственост, като започнем от стратегическите мощности, сами признават, че това е първи експеримент в света! Ако бяхме сериозна държава, трябваше да им благодарим и да им купим еднопосочен билет за напускане на страната! На нашите “специалисти”, подписали тази “програма”, следваше да се осигури санаториален отдих. Ако е вярно обяснението им, че са я подписали без да я четат, трябваше незабавно да се отстранят от стопанска, научна, или обществена дейност, защото там не се допускат такива безотговорности! Вместо това някои от тях и днес са големи дейци, един даже е новоизлюпен президентски съветник. От приватизацията трябва да се изключат поне за 30 години:
Големите и средни енергодобивни обекти, енергоразпределението и енергопласиментът.
Минодобивът и подземните богатства.
Военнопромишленият комплекс.
Националната телекомуникационна система.
Народната и няколко национални банки.
Националната транспортна и пътна мрежа.
Монополни сфери, в които не е възможна конкуренция. Продажбата на държавната ни собственост на чужди държавни фирми не е приватизация. Тя е признание за некадърността на нашето държавно чиновничество! България има свои вековни традиции и като другите нации трябва да ги съхранява! Все по-ясно става, че глобализмът използва приватизацията не за укрепване, а за дестабилизиране на националните индустрии и икономики на страните, набелязани за ликвидация.
Съвет 12: Забавете поне с 5 години приватизирането на бюджетопълнещите предприятия! Защото: Ще помогнат да се направят по-нормално промените. Ще осигурят средства за здравеопазването, образованието, културата и пенсиите в критичния период на преустройството.
Сред бюджетопълнещите предприятия са пивопроизводството, винарската промишленост, производствата на тютюневи изделия, на безалкохолни напитки, на минерални води, на млечни произведения, на кибрит, на захар, сол, хлебна мая, нефтопродукти.
През 60-те и 70-те години Министерството на финансите се ръководеше от легендарния финансист Димитър Попов. Той често събираше стопански ръководители и сам ни предлагаше средства да инвестираме в такива мощности.
Какво наложи тези заводи да бъдат приватизирани още през 1991-1993 г.? Защо това не стана в по-късен етап, когато преустроената икономика вече е стабилизирана?
Защо голяма част от тях бяха подарени на външни фирми, които днес ни продават българската минерална вода, млякото, бирата и кибрита?
Защо не се публикуват данни какво са давали тези производства на бюджета преди приватизацията и сега, след нея?
Те не се ли превърнаха от бюджетопълнещи в джобопълнещи предприятия? Защо трябваше бързото формиране на новата богата класа да се стовари като тежест върху народа?
Съвет 13: Пазете банките от нечисти ръце! Защото: Без банки индустрията ще загине. Без тях няма нормален пазар. Чрез тях се осигуряват нормални външноикономически връзки. Те са кръвоносната финансова система на икономиката.
През 1920-1923 г. Александър Стамболийски се опря на кооперативната банкова система. Бяха учредени стотици популярни банки, включително и в големите села. Чрез тях се раздвижи икономиката, укрепна левът. През 1920 г. 100 швейцарски франка са стрували 2900 лева, а в началото на 1923 г. - 1315 лева!
Престъпното разбиване на банковата система през 1947 г. изправи България пред срив. Спаси я незабавното създаване на Българска инвестиционна банка (БИБ). Благодарение на нея още в 1949 г. заработиха първите ВЕЦ, заводите в Димитровград, Перник и Кърджали, всеобщата електрификация, бригадирските обекти: жп линиите Перник - Волуяк и Ловеч - Троян, проходът “Хаинбоаз”, язовирите “Копринка” и “Александър Стамболийски”.
Новата икономическа катастрофа започна с разбиването на банковата система!
Съвет 14: Спасението на България е в собствените ни ръце! Защото: Ние най-добре знаем собствените си проблеми. Никой не може да намери по-добър спасителен изход. Външните съветници винаги ще пречупят нашите истини през собствените си интереси.
1990 г. завари България с над 120 млрд. щ.д. основни фондове, от тях 70% - основни производствени фондове. За малката ни страна това беше огромна собствена инвестиция. 2,8 милиарда щ. д. от валутния ни дълг се изразходваха за нова техника, активните ни производствени фондове бяха в процес на обновление. Малко държави бяха в такова благоприятни положение.
Вместо стартова позиция за нов растеж, това състояние беше разхитено по чужди указания!
Тези и други съвети за ефективни промени можеха да се чуят от индустриалните ни интелектуалци. Никой обаче не ги потърси.
В началото бяхме обвинявани, че сме строили много, днес - че сме построили малко и скоро ще дойде краят на грабежа от приватизацията.
Сега дори великата задокеанска сила да се смили да опрости външните ни дългове, както това направи с Полша и с Унгария, даже да позволи да приберем външните си вземания, пак няма да се спасим, ако сами не се заемем! За съжаление, това вече е почти непостижимо
Защото е разбит индустриалният ни интелект!
Вместо интелектуален елит се роди странен политически разноцветен сурогат. Той заграби властта, прие механизми за вечно властване и наложи чужда цел - превръщане на България в неоколониална територия с послушни местни компрадори!
Затова България днес няма: Национална стратегия и програма за индустриално възраждане. Национална стратегия и програма за новото селско стопанство. Национална политика за перспективата на младите българи. Национална политика срещу гибелното намаляване на населението. Обединяваща идея за съхранението на българската култура. Нямаме даже единно виждане по националната ни история.
Вместо истински програми и стратегии за стабилен изход, на народа се обещават далечни “светлини в тунела” и зад него - красиво бъдеще.
Дотогава от България може да остане само едно историческо понятие!

Автор:  hrisvasilis [ Вторник, 15.11.2011 г. 11:15 ч. ]
Заглавие:  Re: Интересно - сайт за българското автомобилостроене

Сайта за БГ автомобилостроенеhttp://carhistorybg.com вече не съществува, а и редно да се изтрият постовете на филип3, в които за автомобили се говори в точно 2 изречения! Въобще цялата тема не виждам защо да не се махне..

Автор:  филип3 [ Вторник, 15.11.2011 г. 23:31 ч. ]
Заглавие:  Re: Интересно - сайт за българското автомобилостроене

За да имаме спомени, hrisvasilis.
Все пак Трабант е правен точно в тези времена и от тези хора с този светоглед. Всичко което не стана е заради тези хора и пречки от политиката.

Автор:  филип3 [ Вторник, 15.11.2011 г. 23:32 ч. ]
Заглавие:  Re: Интересно - сайт за българското автомобилостроене

http://www.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=45680
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0% ... E%D0%B4%29
http://buschavdar.tk/index.php
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0% ... A%D0%B0%29
http://bg.wikipedia.org/wiki/Irisbus
http://www.emic-bg.org/a/nav/news
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1% ... 0%BD%D0%BE
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0% ... 0%B0%D1%82
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1% ... 0%90%D0%94
http://www.polytechnicmuseum.org/
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0% ... 0%BA%D0%BE
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D1% ... 0%BE%D0%B2
http://ndt.netplusdb.bg/public_html/art ... mode=print
http://www.4stroke-design.com/
http://www.uni-ruse.bg/
http://roverclub-bg.com/forum/viewtopic.php?p=1750
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0% ... 0%B0%D1%82
http://design.id-bg.org/news_view.cgi?newsID=72
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=374396
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0% ... 0%B0%D1%82
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0% ... %D1%82_124

Автор:  ivanski [ Четвъртък, 17.11.2011 г. 01:42 ч. ]
Заглавие:  Re: Интересно - сайт за българското автомобилостроене

филип3 написа:
За да имаме спомени, hrisvasilis.
Все пак Трабант е правен точно в тези времена и от тези хора с този светоглед. Всичко което не стана е заради тези хора и пречки от политиката.



По твоята логика дай да пишем и за разтегаемите столове от едно време, когато Трабанта се е произвеждал, защото нали все пак имат нещо общо - пътуване до морето и последващото сядане.

Филипе защо не искаш да си признаеш, че работите които се опитваш да ни припомняш са чисто и просто спам ?

Автор:  филип3 [ Събота, 19.11.2011 г. 23:42 ч. ]
Заглавие:  Re: Интересно - сайт за българското автомобилостроене

Значи и вие сте спам! Който не познава миналото си, не познава бъдещето си!

Автор:  филип3 [ Събота, 19.11.2011 г. 23:44 ч. ]
Заглавие:  Re: Интересно - сайт за българското автомобилостроене

А миналото не може да се върне, ако няма кой да го изгради отново. Няма да имате нито един специалист. Това е цената. Можете да се друсате с наркотици, да водите разгулен живот с нечестни пари, да правите търговия с всичко, но за всичко останало няма да имате и един човек, защото всички ще са като вас и ще мислят като вас - как да ви прецакат. И няма да имате друга защита освен груповата и оръжието.

Автор:  hrisvasilis [ Неделя, 20.11.2011 г. 00:22 ч. ]
Заглавие:  Re: Интересно - сайт за българското автомобилостроене

филип3 написа:
А миналото не може да се върне, ако няма кой да го изгради отново. Няма да имате нито един специалист. Това е цената. Можете да се друсате с наркотици, да водите разгулен живот с нечестни пари, да правите търговия с всичко, но за всичко останало няма да имате и един човек, защото всички ще са като вас и ще мислят като вас - как да ви прецакат. И няма да имате друга защита освен груповата и оръжието.

Тук сме форум, а не църква и нямаме нужда от проповедници!

Автор:  бобо [ Неделя, 20.11.2011 г. 01:41 ч. ]
Заглавие:  Re: Интересно - сайт за българското автомобилостроене

Ето нещо по темата:
Младите инженери на Литекс Моторс направиха първия автомобил от пробното производство
Цитат:
ОП КАЧЕСТВО ОТ ЕДИН ОТ НАЙ-МОДЕРНИТЕ ЗАВОДИ ЗА КОЛИ В ЕВРОПА

Младите инженери на Литекс Моторс направиха първия автомобил от пробното производство

Екипът от млади инженери на Литекс Моторс направи първия автомобил Great Wall от пробното производство, което стартира в завода на компанията край гр. Ловеч. Беше произведен лек пътнически автомобил Great Wall Voleex C10.

По този начин Литекс започна тестване и синхронизиране на оборудването и поточните линии на предприятието, както и въвеждане на системата за качество на произвежданите автомобили. С пробното производство, квалифицираните служители на завода допълнително ще усъвършенстват своите умения. На практика те ще приложат една от най-успешните и иновативни мениджмънт системи за производство на автомобили в света, което ще гарантира изключително високото качество на колите, произвеждани от завода.
"Това е първият автомобил, който беше сглобен в Ловеч. Изработен е изцяло от китайските ни партньори, но е сглобен в България. Този автомобил ще бъде разглобен и сглобен 150 пъти, след което ще бъде предаден за скрап. Така ще се тестват хората и поточната линия", обясни Терзиев.

Тестовете на поточната линия ще продължат до 15 декември. След това ще започне същинското производство, обясни изпълнителният директор на "Литекс моторс". Официалното откриване на завода е планирано за 18 февруари. "Откриването ще бъде малко по-късно, защото искаме да спазим и китайската Нова година", обясни Терзиев.
Поради големия интерес на потребителите дилърската мрежа на марката в страната стартира с автомобили Great Wall внос от октомври 2011. До момента има над 150 заявки за различните модели.
Изображение

Ето и моделите :
Great Wall Voleex C10

Технически данни:
Дължина: 3810 мм Диаметър на обратен завой: 9.9 м
Широчина: 1705 мм Обем на багажника: 330-1100 л
Височина: 1540 мм Обем на резервоара: 40 л
Междуосие 2460 мм
Двигател:
Бензинов, редови 4-цилиндров, с два горни разпределителни вала, променливи фази на газоразпределение и електронно управление на запалването.
Обем на двигателя: 1497 куб.см.
Максимална мощност: 97 к.с.
Максимален въртящ момент: 138 Нм
Ускорение 0-100 км/ч: 11,1 сек.
Максимална скорост: 175 км/ч
Среден разход: 7,3 л/100км

Лекият алуминиев двигател с обем 1.5 и мощност съответно 97 к.с., променливите фази на газоразпределение и прецизното ECU управление предоставят висока мощност, ниски разход и EURO 5 нива на вредни емисии. Всичко това гарантира удоволствието от шофиране в града и извън него.
Цена 15990 лв за първите 200 бройки.
Изображение
Изображение
Изображение
Промоционалната цена включва:

Great Wall Steed 5
Технически данни:
Дължина: 5040 мм Мин. пътен просвет: 194 мм
Широчина: 1800 мм Преден/заден ъгъл на заход: 30/24°
Височина: 1730 мм Товароносимост: 1000 кг.
Междуосие: 3050 мм Обем на резервоара: 70 л

Двигатели:

2,4i 136к.с.
Бензинов редови 4-цилиндров, с два горни разпределителни вала и електронно управление на запалването.

Обем на двигателя: 2378 куб.см.
Максимална мощност: 136 к.с.
Максимален въртящ момент: 200 Нм
Ускорение 0-100 км/ч: 12,9 сек
Максимална скорост: 160 км/ч
Среден разход: 10,6 л/100км
2,0TCI 150к.с.
Дизелов редови 4-цилиндров common-rail със 7 точково впръскване, турбо-компресор с променлива геометрия и междинен охладител.
Обем на двигателя: 1996 куб.см.
Максимална мощност: 150 к.с.
Максимален въртящ момент: 310 Нм
Ускорение 0-100 км/ч: 12,4 сек.
Максимална скорост: 160 км/ч
Среден разход: 8,4 л/100км
Изображение
Изображение
Изображение
Базова цена 24 499 лв за базовото ниво ONE за 4х2 версията


Great Wall Hover H5
Технически данни:
Дължина: 4649 мм
Мин. пътен просвет: 194 мм
Широчина: 1810 мм
Преден/заден ъгъл на заход 30/24°
Височина: 1745 мм
Обем на багажника: 810-2074 л
Междуосие: 2700 мм
Обем на резервоара: 70 л
Двигател:
Бензинов редови 4 цилиндров, с два горни разпределителни вала и електронно управление на запалването.
Обем на двигателя: 2378 куб.см.
Максимална мощност: 136 к.с.
Максимален въртящ момент: 200 Нм
Ускорение 0-100 км/ч: 12,3 сек.
Максимална скорост: 171 км/ч
Среден разход: 10,3 л/100км
Изображение
Изображение
Изображение

Цена 28 699 лв. за базовото ниво на оборудване.До края на ноември към цената е включена и фабрична газова уредба.
Всички автомобили на компанията имат 5 години пълна гаранция или 100 000км.
Новият сайт на българското автомобилостроене се казва:
http://www.greatwall.bg
Там ще намерите пълна информация за предлаганите автомобили.Първите бройки в движение вече са факт в България.Според шефа на Бургаската безмитна зона в страната вече са внесени 350 автомобила,а до края на годината се очакват още 1000.Отзивите от колите са много добри до момента,поне от хората,които ги споделят в новосъздадения форум на компанията в България.Волийкса се прави изцяло по лицензи на Тойота.Двигателя е познатия 1.5VVTi.Запалителните системи са Бош:
Изображение
Изображение
Изображение
Последните снимки,които съм използвал са на член на бг форума на Грейт Уол.
2,4 литровият двигател,който се инсталира на Ховъра и Стийда е по лиценз на Мицубиши
Изображение

Автор:  филип3 [ Сряда, 30.11.2011 г. 22:05 ч. ]
Заглавие:  Re: Интересно - сайт за българското автомобилостроене

Поствайте линкове и тематики на продължили борбата за възраждане на Българската икономика в този дух фирми, братя!
Все пак със всяка изминала година нещо се загубва като памет! А не трябва да се забравя, защото си е наше минало.

Автор:  филип3 [ Петък, 20.07.2012 г. 23:54 ч. ]
Заглавие:  Re: Интересно - сайт за българското автомобилостроене

http://pagemaster.ovo.bg/index/istorija ... roene/0-61

Автор:  филип3 [ Неделя, 03.05.2015 г. 21:48 ч. ]
Заглавие:  Re: Интересно - сайт за българското автомобилостроене

http://www.auto-press.net/a:%D0%A0%D1%8 ... 0%B5%D0%BE

Автор:  филип3 [ Неделя, 03.05.2015 г. 21:49 ч. ]
Заглавие:  Re: Интересно - сайт за българското автомобилостроене

http://news7.bg/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B ... UZfhJMnuDl

Страница 1 от 1 Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
http://www.phpbb.com/