Качвате ли хора на автостоп?Случвало ли ви се е да срещнете протегнатата ръка ?
Спирали ли сте?Ако не,защо ?Изпадали ли сте в такава ситуация ?Написах тази тема,защото днес спрях на едни стопаджии.Стори ми се рисковано,но реших да погледна от положителната страна-А вие ?

Много рядко спирам на хора, които са тръгнали просто ей така нанякъде. Винаги са много приказливи, а аз не обичам да ми надуват главата докато карам. Иначе като видя някой закъсал край пътя винаги спирам. Не спирам на цигани и винаги като спра да видя дали някой няма нужда от помощ портфейла е в мен и ключовете са в джоба. Иначе посред нощ съм возил хора да си сипят бензин от следващото село или бензиностанция, теглил съм случайно закъсали, вообще спирам когато видя, че някой е на зор. Качвам примерно тук там някой горски по планинските пътища, ама три баби, дето искат да идат от едното село до другото веднъж качих и оттогава подминавам почти всякакъв вид стопаджии. На тия, дето са решили от нямане на работа да се хванат и да идат не знам къде си да поразпуснат не спирам. Има си автобуси. Просто в началото спирах и съм се нагледал на какви ли не смрадливци, плямпала и тем подобни. Поне като ще пътува на стоп в колата на непознат да се окъпе. Не съм имал толкова скъпа и лъскава кола, че да ме е страх от обир на пътя. Затова като има някой край пътя и не ми прилича на безработен наркоман тръгнал на майната си спирам. Най-готино е като качиш попа на село Ягода - няма такъв майстор на късия разказ.

Разбира се. Винаги помагам когато мога. Аз карам по такива места където 60% се познаваме или сме се виждали веднъж. А отностно обирите по пътя си напълно прав. За това при мене газовия винаги ми е на удобно място. Дори на една снимка на трабанта в купето се вижда.

Аз бях веднъж сам, когато взех едно момче от стара загора до софия, мълчалив, никакви проблеми...

Но преди години с майка ми и баща ми имахме проблеми точно с "закъсали". Спираме Питаме какво има, и те почват нещо да овъртат като наближават към нас,бяха трима, двама от двете страни на колата, а единия отпред, и изведнъж скочиха, явно искаха да ни оберат, ама бяха заключени вратите и те почнаха да блъскат и баща ми настъпи газта и избягахме.Определено не бяха с добри намерения.
Втория път пък бяха двама, заобиколиха колата от двете страни, и като спряхме питаха за бензин, за масло и нали прозореца беше отворен(лято) и единия се протегна рязко да вземе ключовете от таблото, само че не видя че отзад лежеше кучето ми(ротвайлер) и то се нахвърли директно, та му садра на оня якето...хаха, та от тогава вече хич не спирам..Много съм подозрителен особено към закъсали-искам да помогна, ама никога не знам на какви ще попадна и аккво ще се случи...

Е па то зависи от човека ако ми хареса на външен вид ДА защо не/понеже един стопаджия само по външния вид може да го прецениш/ зависи и времето по кое време на денонощието се случва събитието

Редовно качвам дечурлигата от близкото село като ходя до вилата привечер.Свършват училище към шест,а маршрутките за селата са чак към седем и половина.Повечето висят на спирката,но някои пробват да пътуват на стоп.

Пролетта возих една мадама с колело.Викам си отивам да спя на вилата,на другия ден ще стана рано,че имаше бая работа по двора а като съм си у нас спя до никое време и после нищо не успявам да свърша.10 вечерта,междуселски път,тъмно та тъмно,припръсква някакъв гаден дъжд.Мерна ми се нещо на фаровете-някой бута колело покрай пътя.Спирам...то някаква мадама.Виладжийка от моето село,ама на другия край на селото живее.Спукала гума и тръгнала пеша да се прибира.Колата и горе на вилата.
На талибани в храстите в тоя район не съм попадал.Веднъж налетях на някакви заблудени полицаи.Тях не ги видях,ама за малко не се ударих в патрулката.Бяха я зае_али насред шосето...буквално в средата на нищото,без светлини,без нищо.Патрулката-призрак.

Ще кача някой уж да помогна, ще ме спрат някъде полицаите с качулките ще се окаже,че го пасат за наркотици, оръжие или нещо друго и после върви доказвай,че нямаш сестра.

Качвал съм на стоп само един чиляк до гр. Борово. Като се разприказвахме се оказа затворник от Бяла. Трепна ми за трагедията му и беднотията, та го закарах до вкъщи и яйца му дадох да не е с празни ръце да зарадва децата. Все пак разбра, че бях личният лекар на с. Босилковци и може това да го е спряло, ако е искал да прави нещо.
После помогнах на едни роми с бензин пак на същото място-и от същото село.
Иначе съм спирал да помогна на закъсали, дори веднъж тичах за катастрофирали, но Спешна помощ беше вече ги взела.
Друг случай беше преди Плевен, когато спрях да дам помпата за гуми на едни бозаджии от гр. Левски, че ме черпиха за благодарност с една чудна просена бозичка, дето като вкус не съм срещал от времената на соца. Дето се казва-малко, но от сърце.
Имах случай да ме изпревари кола и да не овладее късият спирачен път(а може би и износени гуми) и скочи в плиткото дере до пътя-излезе сам от колата и беше само с лек шок при прегледа.
Все пак помня добрината да ме вземат на стоп от моето село до близката гара, да не изпусна влака. Човекът ми каза да си прибера парите, защото не всичко се купува с пари и винаги има честни хора, които си държат на думата, което още кънти в ушите ми за размисъл.
Ключът е да познаваш хората, които да качиш, а на по-далечни дистанции много е относително. За Трабантаджия или Вартбургджия винаги ще спра, защото се знаем, а и лакърдията ще е чудна.
А че е опасно по пътищата в тези вълчи времена, така е. Аз вярвам в доброто и винаги ще спра ако преценя, че си заслужава. Много са критериите за оценка-облекло, държание, погледи, нервност, кола. Този дето се суети, опитва се да си помогне сам и моли за помощ е по-благонадежден. Зависи от ситуацията. Трабанта пази и от мошенници и само хората на място ни признават и ни махат за помощ.
Нощем гледам да не пътувам и съответно ако се налага по принцип не спирам-изключение ако е познат.
Браво за темата.

Не спирам на стопаджии, каквито и да са(освен познати естествено) и по принцип не обичам, да возя хора в колата. Просто не искам, да нося отговорност, това не е шега работа. От както чух за човек спрял, да вземе бременна жена и след това катастрофирали, а тя починала и той си излежал живота в затвора - просто не спирам. Понякога наистина е наложително, да пътуваш на стоп, но в по-голямата част от случаите е абсолютно безразсъдно, човек си има глава на раменете и си носи последствията. Возенето на хора в колата не е шега работа.

Не защото много ненормалници станаха вече и само на приятели спирам.

Автостоп - НЕ! Помощ на закъсали - според зависи произхода им, дали бързам и т.н, но по-напред да! Наскоро до каварна услужвах с резервна гума на един Меган (пръснал двете десни)..кофти тръпка - само Рено може да му услужи на пича..

Закъсал - да. Ама така решил да ходи на стоп - не. Нямам намерение някой прилично изглеждащ пич да извади пистолета и да остана без кола а може би и други неща. Пък и това е било актуално преди мноооого години, когато колата е била лукс. Сега ще ме извиняват ама при билет от София до морето за студенти 9лв, при коли на газ, струващи 2-3 месечни заплати, при всичкия тоя евтин транспорт трябва да си адски несериозен да пътуваш на стоп.

хаах,хубава тема.
не съм качвал на стоп,но аз самия съм пътувал адски много така...десетки пъти от добрич до морето и обратно...на какви ли не хора съм попадал,включително и цигани,състезателчета,жени,всякакви хора са ме качвали на стоп и никога не съм имал проблеми...и все пак по-сигурно се пътува на стоп по двама

Аз никога не съм пътувал на стоп.

Охоо са аз да ви разкажа!!!
Една вечер се пребирам с един приятел от кафенци и както си пътуваме на патя едно рено клио и до него една стражна госпожица.Скочих върху спирачките да вида нещо да помогна на момичето.Беше спукала гума.Оправихме гумата с моя приятел.Побабрихме малко и кво да се окаже тая е приятелка с приятелкта на моя приятел беше трагнала към нея.И после се прибрахме изпонапихме и тва беше. Като история от филм направо