Не знам редно ли е да пускам такава тема в този форум, но мисля, че би било хубаво да почетем паметта на жертвите.
23 години от ядрения кошмар Чернобил

Пронизителен шум от сирена наруши тишината в часа, в който преди 23 години 4-ти реактор на атомната централа Чернобил експлодира. Стотици хора със сълзи в очите, със свещи и карамфили, се събраха пред паметника на 30-те жертви в гр. Славутич, загинали на следващата година от трагедията.
Украинският град Славутич е недалеч от АЕЦ Чернобил. Най-страшният ядрен инцидент в историята се случи на 26 април в 1.23 ч. местно време през 1986 г. Радиоактивен облак се разпростря върху голям район от Европа. Много от хората, дошли на централния площад в Славутич, много добре си спомнят тази нощ, тъй като градът, разположен на 200 км северно от Киев, е бил построен след катастрофата, за да приеме работниците от централата, както и хората, евакуирани от засегнатите райони. “Познавах всички тези хора“, признава Микола Рябушкин, 59-годишен бивш техник в АЕЦ Чернобил, който е бил на работа в деня на експлозията. “Гледам ги и ми се ще да им поискам прошка“, продължава той, докато сълзите се стичат по лицето му. “Може би всички сме отговорни за това, че позволихме да се случи този инцидент“, допълва той. Славутич, намиращ се на 200 километра северно от Киев, е построен след аварията в АЕЦ Чернобил специално за служители на централата и за хора, евакуирани от облъчените зони.

Интересен факт е, че 3 години преди аварията в Чернобил става авария с реактор от подобен тип РБКМ-1500 в Игналинската АЕЦ (Литва), като аварията възниква при условия, подобни с чернобилската - при работа на реактора на висока мощност сработва аварийната защита (с цел бързо понижаване на мощността на реактора), която поради същият конструктивен дефект вместо да понижи мощността на реактора временно я повишава многократно, като довежда до изключително сериозна повреда в активната зона на реактора, но въпреки това Игналинският РБМК оцелява. И въпреки, че по това време се строи 4-ти блок на Чернобил, конструкторите не взимат под внимание случилото се и не променят контролните пръти, тъй като се смята, че грешката е била на оператора.

И наистина грешката е била на оператора а не само конструктивен дефект.Всичко започва от един тест за безопасност на реактора.Напълно рутинен.Но за да се проведе трябва да се избере подходящо време,от денонощието,когато консумацията на електричество е най-малка.Затова избират ноща на 25 срещу 26 април.Причината е проста-по време на теста реакторът ще трябва да се изключи и ако това стане през деня ще се стигне до недостиг на електричество в страната,защото по това време АЕЦ Чернобил е бил главният енергоизточник.Основна грешка на ръководството е че в ноща на теста оставят смените не променени-работят предимно малди кадри без почти никаква практика и стаж,вместо да присъстват и опитни оператори,които обаче са си отбили дежурството през деня.Просто никой не е предполагал,че един на вид рутинен тест за безопасност ще доведе до такива последици.
А ето и кратка история на случилото се:
Строежът на централата е започнал през 1970 г. При настъпването на инцидента атомната централа разполага с 4 атомни реактора, въведени в експлоатация съответно през 1977, 1978, 1981 и 1983 г. Реакторите на централата са от тип РБМК (реактор с висока мощност канален) и използват графитен забавител. Основната причина за използването на този тип реактори е, че те са били със значително по-висока мощност от еквивалентните реактори с воден забавител строени по това време (през 70те години най мощният ВВЕР реактор произвеждан в СССР е ВВЕР - 440 (440MWe), а най мощните РБМК реактори са били РБМК - 1000 (1000MWe)). В днешно време в Русия все още се строят реактори от тип РБМК - 1000 и РБМК - 1500 (това са най мощните руски реактори в момента, следващото поколение ВВЕР реактори се очаква да надмине РБМК-1500).
Реакторите от тип РБМК са разработени след първите реактори от тип ВВЕР и до инцидента в Чернобил са смятани за един от най-надеждните типове реактори строени на територията на СССР. Конструктивно предимство на тези реактори е, че те позволяват презареждане на реактора по време на работа (т.е. без спиране на производството за презареждане). За съжаление се оказва че в конструкцията на първото поколение реактори от тип РБМК има допуснати редица грешки една от които се оказва достатъчно сериозна за да предизвика най-сериозната авария в историята на атомната енергетика.
На 02.02.1984 Официално започва работа по установяване и предотвратяване на условията при които възниква положителенен коефициент на реакцията в реакторите от тип РБМК, за съжаление този проект се развива изключително бавно и неефикасно.

Едва след Чернобилската авария (26 април 1986) се правят достатъчно сериозни анализи, показали, че единственият начин да се достигне до аварийна ситуация от такъв мащаб е комбинация от неправилни действия на персонала (в случая на АЕЦа) и конструктивен дефект във водещата част на контролните пръти.

След инцидента в Чернобил в конструкцията на реакторите от тип РБМК се внасят редица промени, които довеждат до така нареченото второ поколение РБМК реактори. При тези реактори е невъзможно да се достигне положителен коефициент на реакцията, което означава че при тези реактори е невъзможно да се повторят процесите довели до Аварията в Чернобил.
Аврията:
Аварията в АЕЦ „Ленин“ става на 26 април 1986 г. Тя е считана като най-тежката в историята на атомната енергетика. На 26 април на 4-ти реактор се провежда учение на персонала за спиране на реактора при затруднени условия, както и тестване на самозахранваща система. Имитира се авария в електросистемата на Украйна, при която реакторът и неговото управление не получават ток отвън. Въртящият се по инерция вал на турбината би трябвало да произвежда ток още няколко часа, достатъчен за собствените нужди на реактора. През това време персоналът трябва да спре реактора.

Аварията [редактиране]

Мощността на реактора е намалена на 1000 MW вместо обичайните за него 3200 MW, за да се осигури безопасно протичане на тренировката. На практика изходната мощност пада до 30 MW, което позволява увеличаване на концентрацията на поглъщащия неутрони ксенон-135, който е продукт на делене от ядрата на уран-235 и се натрупва в активната зона на в реактора при намаляване на мощноста. При опит да се възстановят желаните първоначално 1000 MW, концентрацията на ксенон-135 ограничава мощността до около 200 МW. За да се компенсира въведената отрицателна реактивност от натрупания ксенон-135, контролните прътове, служещи за регулиране на скоростта на верижната реакция на делене, са извадени от активната зона на реактора над допустимата височина според инструкциите за безопасност.

Тъй като циркулацията на охлаждащата вода в реактора била намалена, охладителя се нагрява много бързо до степен на кипене и образувал парни джобове в тръбите които го пренастят. Една от особеностите на графитния реактор РБМК е големият положителен температурен коефициент на реактивност (мощностен и паров), което означава, че мощността на реактора расте с увеличаване на концентрацията на парата. Тъй като произвежданата от реактора мощност бързо се увеличавала, операторите се опитали да спрат реактора като наредили аварийно ръчно спиране, което означава бързо и пълно вкарване на контролните пръти в зоната на реактора. Обаче, поради ниската скорост на механизма задвижващ прътите, графитните върхове на прътите и временното изместване на охладителя, тези действия на практика ускоряват реакцията. В рамките на няколко секунди мощността на реактора скача до около 30 000 MW, т.е. 10 пъти повече от мощността в нормален режим. Прътите с ядрено гориво започват да се топят, а налягането на парата бързо се увеличава и предизвиква голяма експлозия. Тази експлозия изхвърля и разрушава капака на реактора, тежащ 1200 тона, счупвайки охладителните тръби и разрушавайки част от покрива. Когато въздухът влиза в съприкосновение с графитния забавител от вътрешността на реактора, графитът се запалва. По-голямата част от последвалото радиоактивно замърсяване е резултат от огъня, който разпръсква радиоактивните частици в атмосферата.
Счита се, че процедурните нарушения са спомогнали за инцидента. Едно от тях е недостатъчна комуникация между операторите и служителите, отговарящи за безопасността.

Основна причина за аварията е човешкият фактор. Поради споменатата по-горе кадрова политика операторите, извършващи експеримента са били с недобра подготовка. Голяма част от информацията за работата на реакторите е била обявена за военна тайна и засекретена. Включително и фактът, че този тип реактори при липса на добро охлаждане увеличават мощността си. Станалата авария с частично разтопяване на активната зона е била укрита, вместо да се анализира и доведе до знанието на персонала, за да не се повтори. Връх на всичко е, че планът за тренировката не е бил одобрен от Държавният атомен надзор. Не е бил и отхвърлен — надзорът просто не е е отговорил в законния срок. И все пак тренировката е започнала „по план“, оказан е натиск за привършването ѝ „в планирания срок“.

За провеждането на тренировката в конструкцията на централата са били внесени самоволно неодобрени и недокументирани изменения. При проектирането на атомните реактори се предвижда и така наречената „максимална проектна авария“. За случай на такава е било предвидено автоматично да се отворят големи кранове и реакторът да се залее с вода от специално за целта водохранилище. Но тази автоматика е била изключена — да не би да се включи „погрешно“ при тренировката, а операторите не са знаели за това. Не само електрическите връзки на автоматиката са отстранени, а и механическата връзка между електродвигателите и валовете на крановете. Затова дори и с управляващите бутони, разположени върху крановете, не е можело те да се отворят. В крайна сметка тези предвидени от проектантите кранове са отворени с цената на човешки живот — слезли са хора и са направили необходимите за ръчно отваряне няколко хиляди завъртания на ръчката, ясно съзнавайки, че през това време получават смъртоносна доза радиация.

От партийното ръководство на Украйна веднага са се разтревожили от аварията. Интересувало ги е дали другите реактори може да продължат да работят, за да бъде изпълнен планът по производство на електроенергия. За щастие се е намерил достатъчно грамотен и смел човек в ръководството на централата, който еднолично е дал заповед на операторите за спиране на останалите 3 реактора. Нещо повече, разпоредил е ръчно да се поставят допълнителни забавящи реакцията борни пръти, за да не може реакторите да се пуснат само от пулта за управление.
Медал, с който съветските власти са награждавали "ликвидаторите", участвали при овладяването и разчистването на аварията

Освен това, за да се икономисат средства, реакторът е нямал допълнителен обезопасяващ контур, в който да останат частите от евентуално авариралия реактор. Това позволява на радиоактивното замърсяване да се разнесе в атмосферата. Изграденият след аварията в Чернобилската централа „Ленин“ бетонен саркофаг, всъщност "замества" този липсващ защитен контур. Саркофага е построен скоро след аварията за рекордно кратко време, с проектиран времеживот максимум от 30 години, при първоначално (по-късно е установено, че не са измерени точно и са занижени) натрупаните данни и предположения за активността на ядрото и вече остарява. Има опасения от пропадане на покрива, което може да доведе до повторно изхвърляне на радиоактивен прах. В ход е проект за изграждане на допълнителен защитен саркофаг, чиято конструкция да издържи 100 години напред.

Битката за овладяването на аварията, и предпазването от появата на втори взрив с мощност от над 5 мегатона, който би залял цяла Европа с радиоактивен прах, така както е залят сега Припят, е коствала на СССР 18 милиарда тогавашни американски долара (приблизително 50 милиарда днешни) изсипани за по-малко от 6 месеца. Това, комбинирано с последвалия срив на цените на петрола на международния пазар (цената пада на 1/3), създава сериозна дупка в бюджета и началото на една тежка икономическа криза в СССР.

Над 600 000 запасняци, военни, и граждани са работили по затварянето на реактора и овладяването на всички рискови проблеми (втори взрив, заразяването на река Припят, намаляване на радиоактивния прах и затварянето му в 30 киломеровата зона, ограничаването на риска радиация да бъде разпростанена от животни, изграждането на обходна стена, изграждането на саркофага и т.н.) в рисковата зона през първите 6 месеца. От тях около 25 000 са починали под 40 година възраст а 200 000 са обявени за инвалиди. Неопределено количество хора са заразени поради опита на правителствата в различни държави (това включва и България и Франция) да отрекат инцидента, или това че радио активен прах има в атмосферата им. Кръвните ракови заболявания в Европа са повишили честотата си 60 пъти в последните 20 години, спрямо статистиките правени през 70-те. Само в Русия над 1 152 деца са оперирани от рак на щитовидната жлеза, директен ефект на Чернобилската авария. Същият тип "чернобилски" рак се наблюдава из цяла Европа, включително "незасегната" Франция. По данни на изследвали проблема, само в Беларус има 300000 родени след аварията деца, които страдат от проблеми причинени от нея.

Само на базата на тази статистика можем да си направим извода, че между 0.05% и 0.1% от населението на земята е пряко засегнато, и около 1% е косвено засегнато от аварията. Това идва само да ни напомни какви биха били ефектите от дори малка ядрена война. Само една ракета Р-36М може да донесе радиация еквивалентна на 100 Чернобилски аварии.
Източниците които ползвах са Уикипедия и Нешънъл джеографик,където беше направено и филмче за аварията.
Надявам се модераторите и администраторите да ме извинят за по-дългия текст, но мисля ,че той описва какво точно се е случило във въпросната нощ и дава полезна информация.

И това не знам правилно ли е, но които иска нека посети www.chernobyl.me - Българският Чернобил форум.

Чернобил е олицетворение на комунизма в цялата му прелест.Дефектът на тоя тип реактори е конструктивен и е бил известен години по-рано.Обаче червените кратуни въобще са отказали да си признаят грешката.

Сега искат да строят АЕЦ "Белене" пак с руски реактори.По-голяма глупост и малоумие от това няма.Руснаците могат да произвеждат само и единствено оръжия и нищо друго.Всичко останало при тях е неграмотно конструирано,с малък ресурс,куп дефекти и компромиси още от чертожната дъска и голям процент от работата му се основава на случайни фактори.Независимо дали прави кораб,кола или миксер,руснака е технологично назад от останалия свят с 20-30 години.

Добре,че в Брюксел скръцнаха със зъби...петролопровода Бургас-Александруполис трябваше да е по руска технология.С такива терминали е пълно в русия-резултатът от работата им е десетки километри безвъзвратно отровена земя наоколо,защото изтичанията са нещо абсолютно нормално.Руснака не признава понятия като екология и технологични загуби.Шведите преди години ходиха да оценяват някакъв терминал на север...изпаднаха в транс...терминал за разтоварване на танкери с 5-8% загуби...Около него е лунен пейзаж...пустиня...

Ето пак се започна. Първо ако руските реактори не бяха надежни и гърмяха постоянно, до сега половината свят да беше изчезнал. Второ, това което доведе до "Чернобил" поредица от грешки. Като започнем от неопитен персонал и малоумен началник, и стигнем до дизайнерски дефект който е открит едва след взрива. Реактор 4 (които е гръманaл) е бил от типа РБМК (реактор с повишена мощност канален). Отностно другите реактори не си мислете, че са по безопастни.
Най сериозният атомен инцидент в САЩ става през 1979 година в централата Three Mile Island в Харисбърг, Пенсилвания. След отказ на оборудване и две поредни операторски грешки се стига до прегряване и частичното разтопяване на активната зона на водно-воден реактор и изпускане на радиоактивни продукти в херметичната зона. След тази авария в САЩ не е построен нито един ядрен реактор.
Редица енергийни оператори на атомни централи в САЩ не спазват предписанията за противопожарна безопасност в централите, постановени от федералното правителство още преди 30 години. За това алармира основният контролно-ревизорен орган на американския Конгрес, Управлението за правителствен одит.
В доклада на специалистите се посочва, че от 1995 г. насам в общо 54 АЕЦ са регистрирани 125 пожара, или почти 10 годишно, съобщава “Ехото на Москва”, цитирайки информация на ИТАР-ТАСС. Въпреки че досега пламъците не са попречили на аварийното спиране на застрашените реактори, повечето от пожарите са могли да бъдат избегнати, ако компаниите спазвали правилата за сигурност на Комисията за ядрено регулиране на САЩ, приети през 1976 и 1980 г.
Въвеждането на по-строги изисквания за противопожарна безопасност бе предизвикано от тежкия инцидент в АЕЦ Browns Ferry в Алабама през 1975 г., когато интензивен пожар бушува в реакторния блок на централата в продължение на 7 часа. Пламъците нанесоха тежки поражения на централата, които отложиха повторния пуск на спреия по спешност реактор чак до май 2007 г. Стойността на ремонта на опожарения блок надхвърли $ 1,8 млрд.
В доклада си одиторите посочват редица рискови фактори за пожарната безопасност на реакторите, в т. ч. остарели вътрешни стандарти за безопасност и липсата на съвременни системи за автоматично погасяване на огъня в някои АЕЦ.
Към момента в САЩ работят 105 ядрени реактора, които произвеждат около 20% от консумираната в страната електроенергия.
Подобни аварии колкото си искате. Руските реактори са напълно безопастни. Моля не минавайте с номерата "малък ресурс,куп дефекти". И да допълня, че това което се е случило в АЕЦ Чернобил е НАПЪЛНО НЕВЪЗМОЖНО ДА СЕ ПОВТОРИ В КОЯТО И ДА Е ЧАСТ В СВЕТА !!!
Ето ви един "кратък" списък на подобните аварии по света: На 12 декември 1952 г. в експерименталния ядрен реактор в Чалк Ривър, Канада, се стига до частично разтопяване на активната зона на реактора. Това е първият известен инцидент с ядрен реактор. На 7 октомври 1957 г. възниква пожар на територията на реактора, използван за военни цели в Уиндскейл, Великобритания. В атмосферата са изхвърлени радионуклиди като йод-131, цезий-137, полоний-210 и други. Замърсени са над 200 квадратни мили.
На 3 януари 1961 г. човешка грешка води до парен взрив в експерименталния реактор Айдахо Фолс в САЩ. Трима служители умират. Най-мащабната злополука за Щатите пък става на 28 март 1979 г. Стига се до прегряване и частичното разтопяване на активната зона на реактор АЕЦ „Остров Три Мили“, близо до Харисбург, Пенсилвания. Радиоактивни газове са изхвърлени в атмосферата.
През август 1979 г. близо 1000 души получават облъчване 6 пъти над нормата в резултат на изхвърляне на високообогатен уран около град Ървинг, Тенеси. На 8 март 1981 г. радиоактивна вода тече няколко часа от контейнер в атомната електроцентрала в Цуруга, Япония. Работниците, пратени да подсушат, са облъчени. На 30 януари 1982 г. е въведено извънредно положение на атомната електроцентрала близо до Онтарио, щата Ню Йорк. В резултат на авария в системата за охлаждане на реактора става изтичане на радиоактивни вещества в атмосферата. На 4 януари 1986 един работник в завода за преработка на уран в Гор, Оклахома, умира, когато загрят и препълнен контейнер с ядрен материал се пръсва. Повече от 100 души са пратени в местни болници. През 1987 г. в град Гояна, Бразилия, е разкапсулиран източник на цезий-137. Хоспитализирани са 54 души. Четирима умират от остра лъчева болест. През 1999 г. в завод за производство на ядрено гориво в Токаймура, Япония, възниква неуправляема верижна реакция, тъй като работник в завода поставя в контейнер 8 пъти повече уран от допустимото. Облъчени са 49 работници, двама от тях загиват от остра лъчева болест. Населението в района е евакуирано.
Сами си правете изводите.

Добрата технология има вградени средства за защита, за да може дори оператора да е пълен бунак пак да не гръмне. Руската няма...

СРЕДСТВАТА ЗА САМОЗАЩИТА СА БИЛИ ИЗКЛЮЧЕНИ ЗА ДА СЕ ИМИТИРА ПЪЛНАТА ЛИПСА НА ТОК И НА САМИТЕ СРЕДСТА. + това в декларацията ясно е било описано, че тестът трябва да се извърши при минимална мощност 700 мегавата и малумния началник е изкъл да го извърши на 500 мегавата. Като добре се е знаело, че реакторите от този тип са нестабилни при ниски обороти.

Най-голямото престъпление на тъпия комунистически строй е ,че вместо да се вземат мерки за намаляване на ефекта на радиоактивното замърсяване върху населението властта решава да крие за инцидента и всичко да тече по старому. Провежда се и планираната манифестация за 1 май ,в която под радиоактивния дъжд маршируват деца,работници и студенти.Не се предупреждава населението да не консумира пресни зеленчуци след дъжда. Йод 131 има сравнително малък период на полуразпад.Той е и основния замърсител.Хората от властта са били инструктирани със семействата си да приемат йод /нерадиоактивен/ в големи количества за да измести поетия радиоактивен такъв.Хората които са имали професионално достъп до измервателни уреди, или по една или друга причина са били уведомени за повишената активност са били предупредени да го пазят в тайна.
Единствен взема мерки ген.Добри Джуров -Забранява за месец откритите учения във войската и разпорежда войниците за това време да се хранят само с консервирана храна.Резултатът е че войниците имат 10 пъти по малко радиоактивност в телата си от децата в детската градина.
Защо партията взема такова престъпно решение-за да не се развенчае мита за безпогрешния и велик Съветски Съюз който е наш закрилник и ни защитава от злия империализъм с неговите атомни оръжия.Заглушавали са европейските радиопредавания тръбящи за заплахата.Това е най голямото предателство спрямо народа си

Има истина в това има и лъжа. Не, СССР са криели истината а персонала на централата. Първите дни е имало само съмнения и никой дори не си е въобразявал, че реактор 4 е гръмнал. Йод се е приемал от населението но едва 10-15 дни след аварията. През останалото всички са си хрупали марулите и краставиците... Относно заглушавате по радиото също не съм съгласен. Първите които са разбрали, че нещо става са шведите и англичаните. И когато питат англииския министър за тези съмнения тои отговаря "Пълни глупости". След като се е разбрало в почти цяла Източна Европа (България също) са пуснати забрани да не се използват млечни продукти. Животните да се хранят само с комбиниран фураж, производителите на алкохолни и безалкохолни напитки да използват само минерална вода от дълбок извор, и много подобни заповеди. Но шествието на 1-ви Май си е вече найстина голямо престъпление.

Ето нагледно как се случва всичко:
http://vbox7.com/play:a00df6a1

Не е много нагледно защото не го отваря. Не знам дали от мене проблема.

И при мене не е нагледен проблема не е само при тебе.

Поправих го
Извинявам се за грешката.

Козлодуйската централа е от чернобилския тип.Днес малцина знаят,че и ние сме били пред сериозна заплаха.Централата е твърде далеч от Дунава.Трябват помпи,за да се отведе водата от реката до централата.Това става по голям бетонен канал.По идея е трябвало да има резервен...ако нещо стане я с помпи,я с канал...Е,в средата на 80-те авариен канал още не е имало.Така централата има един вход за охлаждането и един изход.И един хубав ден входния канал пропада заради някакви свличания.

От тук нататък историята е като по филмите за добрия професор,дето се бори със злото.Оказва се,че точно в тоя момент там няма ни един човек,който да знае как е проектиран тоя канал и как може да се възстанови.Проектанта на канала по това време е работел в Либия.Нашите се вдигат от тук със самолет,намират го в Либия човека и на другата сутрин го докарват в централата да им обясни къде и какво трябва да правят,за да възстановят канала.Това ми го е разказвал човек,дето в ония години е работел в централата.Хич не им е било весело.