След дълго мълчание да се включа и аз с моята поучителна история...
Карам си аз из Северозападна България и малко след Враца по пътя за ферибот Оряхово, преди разклона за село Оходен имаше ограничение 40 км/ч, аз карах с около 72-3 км/ч (пак сравнително бавно, защото обикновено по този път ТИР-овете се гонят на "прекъсвач", както и да е) и докато се усетя да понамаля, изхвръкна един полицай и ме спря...
-"Добър ден!"
-"Добър ден..."
-"Спирам ви за превишена скорост, слезте от автомобила и елате при колегата!"
Колегата прегледа документите набързо, и ми показа на таблото на колата (странно защо беше цивилна кола - Хюндай Пони) един дисплей и на него съвсем ясно и отчетливо се виждаше Атосчето (взех миналата година един Хюндай Атос, за тези, които не ме познават или не знаят още) и моя милост, както и баща ми, който пътуваше с мен тогава. И аз - шах! Не мога да отрека нищо, моята кола, отдолу пише точен час, координати на мястото, въведеното ограничение, с колко съм минал, с колко съм превишил и т.н. Няма мърдане... И полицаят извади кочана за актовете и щракна химикалката да пише...Аз подскочих, викам: "Г-н Полицай, ще се разберем, ще почерпим, хъката-мъката..." (по стар български обичай при подобни нарушения), а човечеца най-спокойно каза: "О-о-о, не, така не може!" и започна да пише, а на мен не ми се вярваше... Както и да е, написа ми акта, не искаше да вземе пари, въпреки, че аз настоявах, даже направо се молех, защото имах пари тогава в мен и все си мислех, че ще ми се размине...
Последиците за мен бяха - глоба 100 лева, един месец лишаване от право да управлявам МПС и 7 контролни точки от талона... Както и да е, парите се изкарват, точките се възобновяват след време, но един месец без книжка си ми беше страшна мъка, ходех като болна кокошка... Глегах колата пред блока и подсмърчах, добре, че беше баща ми да я раздвижва от време на време...
Да не говорим за ходенето по мъките за удължаване на акта, бягането от работа и т.н., защото наказателните постановления пристигат от провинцията много по-късно...А там по гишетата народ, народ... И всичките изнервени от чакане, взимаш си номерче 325, а в момента е наред номер 19-ти примерно...Ужас! Отива ти половината ден, а ако хванеш и някоя почивка на гишето умираш съвсем...
Та така...
Изтърпях си наказанието, на кола не се качих през този един месец.
Поуката е следната:
Откакто ми се случи тази случка, вече където пише 40км/ч, карам с 40 км/ч, ако искат тия зад мене да свирят, да пеят - това е положението, има си други ленти, на който не му харесва тази скорост - да изпреварва и да си носи последствията, аз мойте си ги понесох... Определено при мен имаше възпитателен ефект, ако има и при другите колеги шофьори, може би значително ще намалее и броя на ПТП-тата и актовете и разправиите. Помнете ми думата - сега от ЕС се затягат нещата, заради многото катастрофи и още много народ ще пропищи, аз бях един от първите...
|
![[smilie=angry]](./images/smilies/angry.gif "angry")
![[smilie=2beers]](./images/smilies/2beers.gif "2beers")
![[smilie=blowup]](./images/smilies/blowup.gif "blowup")